Генераторът на Роси – блъф или научна сензация?
Авторът на генератора чудо – Андреа Роси, е италиански инженер, когото едни смятат за гениален изобретател, а други – за шарлатанин и авантюрист.
За първи път името на Роси прозвучава през 2011 година, когато в Болонския университет демонстрират създаден от него уред – компактен реактор, отдаващ топлинна енергия, 30 пъти повече от вложената за неговата работа.
Устройството е наречено E-Cat – „електронна котка“. Детайлите на процеса, протичащ в генератора, не се разкриват от италианеца под претекста „търговска тайна“. Споделя само, че там има никел на прах, водород под налягане и някакъв секретен катализатор.
В резултат на нискоенергиен ядрен синтез (още един термин на Роси) никелът се превръща в мед и се отделя колосално количество топлина.
В академичната наука пътят към успеха е ясно описан: проведен експеримент – публикация в научно издание (задължително с разкриване на същината на работата и резултатите) – повтаряне на експеримента от други учени – получаване на признание, почести и някога по-късно – възможно и Нобелова награда.
Но Андреа Роси пази в тайна (а възможно – и сам не разбира) как работи неговият топлинен генератор. Избягва журналистите. В добавка има скандална репутация – зад него се носи шлейф от съдебни дела. Ясно е, че европейските университети не бързат да разтварят вратите си пред този човек. По законите на физиката не може уредът да дава повече от енергията, изразходвана за неговата работа.
„Най-доброто доказателство за моята правота ще бъде битово устройство, представено на пазара“, казва тогава Роси. И заминава за САЩ. Както става ясно – решава да модифицира своята „електронна котка“. И ето че на 8 октомври 2014 година пред обществеността е представен отчет от експерти от Швеция и Италия.
Шестима професори (авторитетни и уважавани в научния свят) в продължение на 32 дни проверяват работата на генератора на Роси – измерват всички параметри и ги анализират. Самият автор не е до тях – той само поставя „гориво“ в реактора, а месец по-късно извлича от него отработената „пепел“. „Реакторът“ е керамична тръба с дължина общо 20 см.
Присъдата на учените: генераторът произвежда 3,7 пъти повече топлина, отколкото позволява мощността, подавана „от контакта“. Освен това се изменя изотопният състав на „горивото“, а именно – никел и литий. Това означава, че в устройството протичат ядрени реакции. Но никакво радиоактивно излъчване не е фиксирано!
Светилата на науката подписват отчета за извършената работа. Не отварят уреда и не виждат принципа на неговото действие поради условията на договора. А те със сигурност имат голям интерес да го направят – по всичко излиза, че генераторът на Роси по отделяна мощност е къде по-ефективен от традиционните реактори на атомните централи!
И ако се организира промишленото му производство, може да се каже „сбогом“ на нефтените и газовите корпорации, а заедно с тях – и на всички АЕЦ. „Електронните котки“ ще започнат да отопляват домове и цели градове, да движат автомобили, самолети и дори космически кораби.
Следете ръцете
По-нататък в тази история започват спекулации, така или иначе свързани с голямата политика. След срещата на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, състояла се през ноември 2014 г. в Пекин, на сайта на CNN се появява публикация, че американският президент Барак Обама е пристигнал в Китай с конкретно предложение към лидера на КНР Си Дзинпин – да организират съвместно производство на генератора чудо.
След публикацията на CNN веднага плъзват слухове, че в делегацията на Обама е присъствал американски милиардер от китайски произход, който купил правата върху генератора от италианския инженер. И изглежда, той е постигнал договореност с бившите си сънародници за създаването на специална зона за пускането на тези загадъчни устройства под контрола на американското правителство.
Всички тези слухове привличат вниманието на инвеститорите и играчите на нефтения пазар. Опасявайки се, че „черното злато“ ще поевтинее поради появата на новия източник на енергия, те бързо се стремят да се избавят от активи – и ето че нефтът бързо поевтинява.
Това и била целта на разиграваната партия, гласи конспиративната версия. Тоест генераторът на Роси е блъф. А какво казва науката? Учените засега могат само да строят хипотези.
Александър Римски-Корсаков, доктор на физико-математическите науки от Радиевия институт „Хлопин“, е убеден, че никакви ядрени реакции, неизвестни на науката, не може да протичат в мистичната капсула. Италианецът не е изваждал „пепел“ вместо гориво, той по-скоро е представил на нищо неподозиращите професори… предварително приготвена пепел.
Раздробяването на изотопни смеси от никел и литий може да стане на промишлени предприятия в САЩ, и то точно в състава, споменат в отчета.
Остава неясно как именно Роси е нагрявал своя уред, но това е въпрос на техника. А председателят на Комисията на РАН по борба с псевдонауката Евгений Александров открито нарича италианеца мошеник, който иска да „грабне джакпота“.
Има и друго мнение. Отстояват го привържениците на т.нар. студен ядрен синтез (друго име – „студена трансмутация на ядрата“).
„В десетки лаборатории по света учените се опитват да напипат тайната на катализатора на Роси, да създадат теория на самия процес – се казва в писмо на инициативна група до редакцията на „Аргументи и факти“. – САЩ вече разчитат на революция в енергетиката и скоро ще започнат да печелят от нея.
Русия още се намира сред страните лидери в изследванията на студената трансмутация на ядрата. Има координационен съвет по проблемите на студената трансмутация на ядрата, провеждат се годишни конференции и месечни семинари. Съществуват авторски теоретични модели, научни публикации и патенти.“
Забележително е, че работа по студен ядрен синтез е провеждана и в СССР, но е била преустановена и засекретена. Няма съмнение, че лицата, имащи достъп до тази тайна, вече са си спомнили за нея. Независимо от това какъв се явява инженер Андреа Роси – гений или шарлатанин.