Преди световното първенство в Бразилия букмейкърска кантора се обърнала към Стивън Хокинг с молба да разработи математически формули, които да помогнат на националния отбор на Англия да спечели мондиала.
Авторът на „Кратка история на времето“ приел предложението, като решил да даде внушителния хонорар за благотворителни цели, след което анализирал всички мачове на англичаните, като се започне със станалото победно за тях първенство от 1966 година.
Какво изяснил Хокинг? Англия не трябва да играе далече от дома си, на друг климат освен умерен и на височина над 500 метра над морското равнище.
Шансовете намалявали при нарастване на температурите, както и с неевропейски по произход съдии. Вероятността за победа на англичаните нараства, когато те играят с червен екип и система 4-3-3 (58% победа), а не 4-4-2 (42%).
Много години отборът играл по втората, смятаща се за анахронична система. Какво може да се каже за преките свободни удари? Те трябва да се изпълняват от нападатели (81% попадания при 67% от полузащитници и 65% от защитници), със солидно засилване и непременно нанасяне на удара във вътрешната част на стената. Хокинг твърди също, че блондините или плешивите имат повече шансове за успешен удар, отколкото играчите с тъмни или дълги коси.
Футболист на спътник
В последните години ставаме свидетели на научно-техническа революция в света на футбола и в професионалния спорт.
Постиженията на науката се виждат дори в проектирането на топките (те са станали по-кръгли и защитени от деформация, престанали са да се просмукват с вода, а във връзка с това теглото им да се увеличава), фланелките (те „дишат“, по-добре издържат присъщото за този спорт напрежение, понякога тъканта е призвана да отслаби хватката на съперника) и обувките.
Появява се униформа, снабдена с датчици, които измерват пулса на футболиста. По време на мача всяко движение на спортиста се анализира с камери и GPS датчици, за да фиксират колко километра е пробягал, кога е направил първо подаване, нанесъл удар и т.н. Някои клубове използват програми, които позволяват да се анализират събитията на игрището вече в хода на мача.
На скамейката на шампиона на Испания тази година и финалиста на Лигата на шампионите на мадридския „Атлетико“ седи член на тренировъчния щаб с очила Google Glass.
В английската Премиър лига от миналия сезон на вратата са монтирани датчици, които позволяват да се фиксира гол (преди това правеше съдията – например споровете наистина ли във финала на световното от 1966 година Англия е вкарала гол на Германия, не спират и до днес). Водят се преговори да се разреши на арбитрите да ползват видеоповторения за анализ на спорни ситуации.
Към това се добавят медицинско обслужване и система за захранване – в мемоарите на един от най-старите английски треньори – Хари Реднап, може да се прочете, че само преди 40 години в един от неговите клубове като физиотерапевт работел човек, който преди това отговарял за качеството на… футболното игрище. Той изобщо не разбирал от новата си специалност, но бил любимец на наставника на отбора.
Не е чудно, че когато Реднап получил травма, чул от физиотерапевта, че нищо му няма и може да продължи играта, а тя завършила с разкъсан мускул.
За това колко обилно и мазно се хапвало преди мачове и колко алкохол се изпивал след тях, няма смисъл да говорим.
Сега медицинските щабове на клубовете се състоят от висококвалифицирани специалисти, тук влизат остеопати, специалисти по акупунктура, психиатри (доста рядко, за което свидетелстват появилите се след признанието на Юстина Ковалчик истории за тайна депресия в света на футбола) и дори… терапевти за сън, които помагат на спортистите да се отпуснат колкото се може по-добре.
Много треньори изключили от менюто на футболистите захарта или ги карали да ядат пасирано зеленчуково пюре, всичко – в името на науката.
Колко е пробягал Роналдо
На страниците на научните списания за футбола се изказват икономисти, физици, ортопеди, психолози, статистици. И какъв е резултатът?
„Във футбола отдавна управляват три думи: „Така е било винаги“, твърдят Крис Андерсън и Дейвид Сали в изследване със заглавието „Футбол и статистика“. Адресат на тяхната тирада, с която започва книгата, са управляващите този свят хора от старата генерация от рода на споменатия Реднап, които игнорират факта, че любимият им спорт е узрял за промени, същината на които се заключава в цифри.
В хвалебствен тон учените разказват за треньори, които се ползват от услугите на специални фирми и програми от рода на Opta и ProZone, които събират и обработват хиляди данни (искате ли да разберете броя на резултатните пасове, които е направил Кристиано Роналдо на разстояние повече от 15 метра след 70 минути игра, когато вече е бил уморен, пробягвайки 9 километра? Няма проблем!).
Те цитират и спортния директор по планиране на „Челси“, който преди три години казвал, че отборът му е натрупал 32 милиона единици информация от 1500 мача.
Статистиката започва да управлява и спортната журналистика, коментирането на мачовете и техните анонси. Въпросът обаче е доколко могат да я ползват треньорите. И до каква степен наистина трябва да го направят.
Разбира се, забавно е да се наблюдава с каква страст авторите на „Футбол и статистика“ опровергават утвърдените истини. По-лесно е да забиеш гол веднага след пропуснат? Нищо подобно. Те изчислили това по мачове от английската Премиър лига.
Колко опасни са корнерите? 89% от ударите след тяхното разиграване не завършват с гол (не е чудно, отбелязват авторите на изследването, че Барселона и националният отбор на Испания в значителна степен са се отказали от тях, използвайки ги по-скоро не като удар в наказателното поле, а като възможност да се запази топката).
Проблемът е в това, че самото споменаване на тези факти обяснява малко неща.
Парибол
Първо, ако головете, ударите, пасовете, дриблите, опитите да се отнеме топката и нарушенията може да се изчислят, то поведението на футболистите без топка се анализира доста по-сложно.
Един от най-горещите футболни спорове в последните месеци се разгаря около владеенето на топката. Много треньори, като например ръководещият немската „Бавария“ Пеп Гуардиола, го смятат за ключ към успеха (логиката изглежда например така: ако топката е в теб, а не е в съперника, значи той не може да нанесе удар).
Статистиката ни засипва със сведения, че някой отбор е владял топката в 78% от времето, но накрая мачът завършил с неговото поражение, понеже веднъж загубил топката, а съперникът благодарение на това успал да вкара гол.
Второ, статистиката не може да измери качеството и намерението. Голове се вкарват в ситуации, които са се оформили в резултат на не много чисти удари по топката. Каква е разликата, че футболистът е направил 100 паса, ако всички те са били насочени през игрището или назад?
Лошият среден показател на мнозина футболни мечтатели произтича от риска, към който те прибягват: много пасове не попадат в колеги, затова, когато се направи точен пас, се вкарва гол (което, разбира се, подобрява статистиката на така наречените голови асистенции.
Трето, което е най-важното: понякога статистиката може да изкриви реалната картина. Сър Алекс Фъргюсън – най-прочутият футболен треньор в последните години – изгонил Яп Стам от „Манчестър“ въз основа на получени от клубните аналитици сведения, че този холандски защитник започнал да прави по-малко опити за отнемане на топката, отколкото в предишни сезони.
Но статистиците не му казали, че Стам е станал по-опитен – той правел по-малко опити за отнемане, тъй като започнал да заема по-правилна позиция на игрището и да спира топката без необходимост да се хвърля в краката на партньора. В следващите години наставникът на „Манчестър“ по-внимателно интерпретирал информацията на въоръжените с лаптопи експерти.
И накрая, четвърто – мениджърът на бейзболния отбор „Оуклан Атлетикс“ Били Бийн в изпълнение на Брад Пит от нашумелия филм „Човекът, който промени всичко“, започнал да постига успехи не толкова следейки играчите по време на мача, колкото благодарение на сложен компютърен анализ на техните изпълнения.
Само това обаче било малко. Обожаващият статистиката и знаещ наизуст биографията на Бийн спортен директор на „Ливърпул“ Деймиън Комоли след година и половина скъпи и най-често неудачни, но подкрепени с обстоен анализ покупки, излетял от работа.
Философията на случая
През есента на 2009 г., по време на мача „Съндърланд“ – „Ливърпул“ зрителите хвърлили на игрището плажна топка, по време на една атака на домакините от нея отскочила футболната и, обърквайки вратаря Пепе Рейна, попаднала във вратата, а този гол решил изхода на мача.
Подобни случаи също може да се включат в статистиката, макар да нямат връзка с тактиката, физическата подготовка и мотивационните речи на треньора.
Друга сфера са грешките. Колективните, например при опит да се улови съперникът в засада, и индивидуалните, когато обикновено безгрешен играч (например капитанът на „Ливърпул“ Стивън Джерард в мача от сезон 2013/2014, в който се решавала съдбата на английското първенство) безпричинно се спъва, а топката попада в съперника, който забива гол.
За това, с колко разпространено явление си имаме работа, свидетелства мнението на известния играч от националния отбор на СССР, а след това на Украйна – Валери Лобановски: „Отборът, който извършва грешки в максимум 15-18% от случаите, е непобедим.“
И тук се натъкваме на фундаментален въпрос. Както пишат Андерсън и Сали, „ако в играта са важни само уменията, дисциплината има определена логика: в крайна сметка печели по-добрият отбор. Но ако важен се оказва късметът, то защо собственикът да харчи милиони за играчи, треньорът да ги довежда до състояние на идеална хармония, а феновете да крещят с всичко гърло, опитвайки се да доведат своите любимци до победа?“.
Авторите на книгата, след посещение на букмейкърски кантори и анализ на десетки хиляди мачове, са стигнали до извода, че във футбола шансовете за победа в резултат на умения и късмет са… 50:50.
За да постигнеш триумф в отделен мач, е достатъчен един от тези фактори. Особено при това, че (такъв извод следва от изследванията на учените от Лосаламоската национална лаборатория и Бостънския университет) вероятността за победа в мача на отбора с по-нисък рейтинг, по-лоши играчи или преживяващ период на травми е 45,2%. Понятието фаворит във футбола се оказва доста илюзорно.
В очакване на роботи
Разбира се, има треньори, които се стараят да интерпретират футбола като научна дисциплина, смятайки своята работа за нещо като изследване, а футболистите – за хиксове и игреци в едно голямо уравнение.
Споменатият Лобановски учил своите играчи да действат като пионки, прескачайки от една клетка в друга в зависимост от движенията на всички останали. Марсело Биелса, чиито концепции са оказали влияние на цяло поколение треньори, включително Гуардиола, веднъж казал, че ако може да управлява на игрището роботи, то винаги би удържал победа.
Възможно е, ако, както предсказват някои, във футбола настъпи истинска невронаучна революция, роботи да не са необходими.
Да си представим, пише на страниците на футболното списание OLE! Лукаш Квятек, последната тренировка преди финала на Шампионската лига. Капитанът на отбора „сяда, поставя на главата си шлем, затваря очи. Електромагнитни импулси преминават през черепа му и активират невроните от първичната моторна кора на мозъка. Благодарение на тях той прехвърля топката през главите на съперниците, и довежда феновете и коментаторите до екстаз“.
Но засега в Шампионската лига се побеждава без когнитивни стимулации. Рафаел Бенитес – един от главните любители на математиката във футбола на XXI век и тясно запознат с всички завоевания на науката, които могат да се приспособят към спорта – е постигнал най-големия успех в своята кариера, когато победил „Милан“ във финала на Шампионската лига през 2005 година, губейки през първото полувреме с 3:0.
А в полувремето испанският треньор на „Ливърпул“ отхвърлил научния анализ и стратегическите нюанси. Той просто казал на своите футболисти, че са в дълг пред жителите на града, от който са дошли, и че ако искат да направят нещо за тях, то трябва да вдигнат по-високо глави (препратка към текста на клубния химн You’ll Never Walk Alone).
Във второто полувреме неговите подопечни наваксали пропуснатото, довели играта до продължение и серия дузпи, герой на които станал полският вратар Йежи Дудек.
Това, което направил Дудек, вече е друга история, макар Хокинг да отбелязва: методът, по който полякът отбивал дузпите (намаляващ концентрацията на противника танц по линията на вратата) – според статистиката се явява най-ефективен.
Да оставим обаче изчисленията и мнението на автора на „Кратка история на времето“. Изглежда, най-мъдрата фраза от книгата „Футбол и статистика“ звучи така: „Случват се чудеса!“
