Eй! Къде сте, братя космически?

Извънземни, къде сте? Надеждите, че най-после ще се срещнем с братя по разум, стават все по-малки. Марс и Венера не оправдаха нашите очаквания. Ако в ледените морета в покрайнините на Слънчевата система има някакъв живот, то той не е нещо повече от микробен. А очакваните радиосигнали от извънземни същества вече толкова са изморили някои астрономи, че последните са готови да крещят в космическото пространство.

Може би търсим далеч не това, което трябва? Възможно е вместо да се опитваме да чуем разговори на извънземни, да превключим на оставени от тях артефакти?

Изследвания в дадената област вече са правени, но сега учените са решили да се заемат с нещата сериозно и да сканират доста по-голям обем от Космоса. В мъждукащите звезди те се надяват ни повече, ни по-малко да видят сянката на извънземна промишленост.

Обектите, които ще ловуват тези „космически археолози”, представляват нещо много по-съществено, отколкото накрайници на стрели или глинени съдове. Нещо наистина огромно. Например електростанции във вид на околозвездни пръстени или сфери, или компютри с размери на планета или дори на Слънчевата система. Или да речем гигантски комплекс с оборудване, способен да затъмни цяла галактика.

Дори самата мисъл за наличието в Космоса на такива съоръжения изглежда прекалено смела, а идеята да се организира търсене изобщо граничи с безумие. И все пак в нея има рационално зърно. Като оставим настрани концепцията за неминуемото самоунищожение на всяка цивилизация, можем да предположим, че извънземната раса, каквато и да е тя, трябва да е доста по-древна и съществено по-развита от нашата.

Само за няколко века човечеството е покрило повърхността на Земята с мрежа от пътища, издигнало е огромни градове и е построило космически апарати за изследване на други планети. Така че представете си какво биха могли да направят същества с по-високо ниво на развитие за няколко хиляди или дори милиони години.

Сферите на Дайсън

През 1960 г. американският физик Фриймън Дайсън предположил, че според ръста и усъвършенстването на извънземните цивилизации техните енергийни потребности неизбежно ще растат. А най-големият енергиен генератор във всяка звездна система е самата звезда. Днес ние, земляните, употребяваме енергия, еквивалентна на 0,01% от тази, която постъпва към нас във вид на слънчева светлина, така че още известно време Слънцето при наличието на подходящи технологии напълно може да удовлетворява всичките ни нужди. Но ако нашите потребности от година на година се увеличават само с 1%, то след 1000 години ще ни бъде необходим допълнителен източник на енергия. И ядреният синтез не е подходящ за тази роля, тъй като излишъкът от топлина, образуващ се в резултат на реакцията, просто ще изгори нашата планета.

В подобна ситуация извънземните вероятно са започнали да строят слънчеви електростанции, фабрики и други инфраструктурни обекти в Космоса. Те биха могли значително да разширят границите на собствената си обитаема зона, добивайки полезни изкопаеми на астероиди, на съседни планети и дори на своята звезда.

Според представите на Дайсън за милиони години звездата трябва да е заобиколена със слънчеви панели от всички страни.

Трудно можем да си представим мащабите на тази сфера от фотоелементи. Нейният радиус би се равнявал на радиуса на орбитата на Земята, а повърхността й би превъзхождала земната стотици милиони пъти. Да се построи подобна обвивка около звездата, със сигурност не е било просто. Поради огромната гравитация тя не може да е непрекъсната. По-правдоподобният вариант са множество гигантски електростанции, движещи се по непресичащи се орбити. Самият Дайсън смята за безсмислено да се размишлява над детайлите на такъв проект или над принципната възможност за строителството. Но ако извънземните са създали нещо подобно, ние имаме шанс да го открием.

Сферата би блокирала светлината на звездата, но в същото време от нея задължително биха излизали излишъци топлина. И ако инфрачервените телескопи фиксират кръгъл обект, незабележим във видимия диапазон, той почти вероятно би се оказал сфера на Дайсън, както отбелязва през 1966 г. Карл Сейгън.

Разбира се, подобен ефект са способни да произвеждат и някои естествени обекти. Както много младите, така и много старите звезди често са заобиколени от газово-прахов облак, който блокира тяхната светлина. Но инфрачервеният спектър в дадения случай е съвсем различен. На него ясно се виждат пикове от силикати, съдържащи се в праха, а освен това молекулите на горещия газ дават ярки или тъмни спектрални ивици на участъците с определена дължина на вълната. Колкото до топлината от изкуствената сфера, то тя би имала много равен спектър без някакви особености. „Надяваме се да открием доста скучна картина на инфрачервено излъчване. Колкото по-скучна, толкова по-добре”, казва Мат Пович от Политехническия университет на Калифорния в Помона (САЩ).

Топлината на небето

За първи път картина на небето в инфрачервения диапазон е получена през 1983 г. с помощта на спътника IRAS, който в продължение на 10 месеца изследвал космическото пространство. С анализа на данните се заели няколко учени, между които Вячеслав Слиш от Института за космически изследвания на Руската академия на науките. Неговата работа била публикувана през 1985 г., а през 2009-а Ричард Керигън от Националната лаборатория „Енрико Ферми” в Илинойс публикувал резултатите на последните изследвания.

Керигън не открил никакви източници на топлинно излъчване, които биха могли да претендират за ролята на сфери на Дайсън. Но областта на неговото търсене била ограничена в радиус от 1000 светлинни години. Това е много малка част от Млечния път, чийто диаметър е 100 000 светлинни години.

Желаещите да правят компания на Керигън в изследванията му се оказали малко, на първо място поради липса на финансиране. Но миналата година Фонд Темпълтън пуснал програмата „Нови граници”, в рамките на която започнал да отделя средства за реализирането на такива спорни проекти. Няколко астрономи решили да се възползват от шанса и подали заявки. През октомври три независими научни групи получили субсидии за изследване в размер на 200 000 долара всяка.

Екип под ръководството на Джейсън Райт от Пенсилванския университет в Юнивърсити Парк се опитва да открие топлинно излъчване с помощта на две космически обсерватории –Spitzer и WISE. Пович, член на тази група, се съсредоточил върху търсенето в пределите на Млечния път. Благодарение на съвременните технологии той може да изучи хиляди път по-голям обем космическо пространство, отколкото успял да сканира Керигън. „Ако в нашата галактика съществува слънцеподобна звезда, заобиколена от сфера на Дайсън, ще я намерим, където и да е тя”, казва Пович.

Райт смята, че търсенето трябва да е доста по-мащабно. Той отбелязва, че за тези, които могат да построят сфера около звездата, няма да са особена трудност и междузвездните пътешествия. Цивилизация с толкова високо развитие за няколко милиона години би могла изцяло да колонизира галактиката.

„Сигурен съм, че при такова количество „резервни летища”, те няма да умрат – казва ученият. – Техните колонии биха били разхвърляни из целия Млечен път, и дори да искаха, не биха могли да спрат собствената си експанзия, тъй като действията на независими колонии не е възможно да се контролират. По такъв начин, ако има сфери в нашата галактика, то те биха били навсякъде.”

Райт отправя своя взор към Дълбокия космос. „Колонизираната галактика би се отличавала с характерно червено светене – смята той. – Ние ще търсим голям звезден куп, ярко светещ в инфрачервения диапазон, и в същото време невидим в оптичния.” Ако „зелените човечета” наистина са завладели галактика с размерите на Млечния път, тя ще се вижда на милиард светлинни години, а ако това е цял галактичен куп – то на още по-голяма дистанция.

Методът си има един недостатък. С него не може да се откриват енергийни колектори във вид на тънки пръстени или сфери с много дупки, пропускащи звездната светлина. Но и този проблем си има решение. Големи надежди се залагат на телескопа „Кеплер” (все още не е ясно фатална ли е последната му авария), който е провел мониторинг на 150 000 близки светила и е отбелязвал и най-малките изменения в тяхната яркост. Благодарение на този апарат са открити хиляди нови планети.

В търсене на необичайното

„Сега ние търсим такива обекти, съществуването на които е невъзможно да се обясни с естествени причини – разказва Андрю Хауърд от Хавайския университет в Хонолулу. Заедно с Джефри Мърси от Калифорнийския университет в Бъркли той ще следи за всякакви странности в характера на светимостта на звездите.

В тази насока ще работят не само те. Екип под ръководството на Лусиана Валкович от Принстънския университет ще анализира данните на компютър, а други изследователи се готвят да изследват кривите на блясъка със собствени сили.

Кривата на блясъка показва как се изменя яркостта на звездата с течение на времето – например когато по нейния диск преминава някакво тяло. Ако подходящият обект е сравним по обем с газов гигант, то с „Кеплер” или подобен на него телескоп ще може дори да се определи неговата форма. Четириъгълник с размерите на Юпитер може да е дело само на ръцете на разумни същества.

Подобен монолит вероятно би бил по-стабилен от сферата на Дайсън, а колкото по-дълъг е срокът на съществуване на артефакта, толкова повече шансове имаме да го открием. Според Хауърд, ако около звездата се върти цял рой електростанции, тяхната взаимна гравитация постоянно би ги измествала от орбита и при липса на контрол системата би се разпаднала на части. Едновременно с това един-единствен обект може да остане на мястото си в продължение на милиарди години.

Валкович смята подобни размишления за празна загуба на време. „Хората рисуват във въображението си постройки на извънземни, но абсолютно нищо не знаят за това какви технологии са им достъпни. Нашите представи за възможните действия на извънземните същества са ограничени от собствения ни разум”, казва тя. Затова нейният екип обръща внимание на всякакви необичайни данни, които идват от телескопите.

Според Валкович откриването на кандидат за ролята на извънземна структура е въпрос на няколко месеца.

Не е задължително това да бъдат големи тела, движещи се в космическото пространство. Учените се интересуват от абсолютно всичко, което е способно да влияе на кривата на блясъка. Например гигантско огледало за производство на енергия, установено на космически кораб, би могло да дава добре видим отблясък. А ако предположим, че извънземните са успели да подчинят на себе си физиката на звездите и да речем са се научили да продължават живота на своето слънце или да го използват като реактор за производството на полезни елементи, то необичайната яркост на звездата ще говори сама по себе си.

„Прекрасно знаем как изглеждат преминаващи по звездния диск планети, слънчеви петна и изригвания – казва Валкович. – Интересува ни всичко, което не може да се обясни от позицията на съвременната астрофизика.”

Разбира се, странните и необикновени находки в Космоса няма задължително да свидетелстват за съществуването на извънземен разум. Но изследователите ще бъдат не по-малко радостни да открият някой неизвестен още природен феномен. Някои дори смятат това за главна цел на своята работа. „Аз участвам в проекта далеч не защото се надявам да открия сфера на Дайсън – отбелязва Пович. – За мен това е на първо място възможност да поработя с огромен масив данни и вероятно да намеря нещо, което ще позволи да се зададе нова посока за изследвания.”

Самият Дайсън е привлечен в делото като почетен консултант на програмата. „Търсенето на артефакти трябва да се води паралелно със стандартните наблюдения за природни обекти, чието необичайно поведение може да бъде признак на изкуствена намеса”, отбелязва той.

Безспорно извънземните технологии може да са такива, че да не е лесно да ги забележим. Футурологът Робърт Бредбъри смята, че звездната електростанция би била най-продуктивна, ако се състои от няколко сфери на Дайсън, разположени една в друга – като матрьошки. Тогава външните, по-студени слоеве биха поглъщали излишъка топлина от вътрешните. Бредбъри вижда предназначението на такава система в захранването на гигантски компютър, затова я нарича „мозък матрьошка”.

Най-ниската температура на горната обвивка само с 3 келвина би превишавала температурата на космическия микровълнов фон, затова по топлинното излъчване би било практически невъзможно да се открие подобна конструкция. Дори ако тя е в нашата галактика, няма да я забележим – незримо творение на разум, по-съвършен от нашия собствен, и толкова дългоочаквано свидетелство, че не сме сами във Вселената.

Материалът е публикуван в сп. New Scientist