Носителите на синдром на хроничната умора изпитват изтощение дори при най-рутинни действия и леко натоварване, тъй като техните нерви, придаващи сигнал за умора на мускулите, вършат своята работа прекалено добре.
Това твърдят неврофизиолози в статия, публикувана в сп. Pain.
„Изяснихме, че хората с този синдром изпитват повече умора в сравнение със здрави индивиди, по време на зареждане и други упражнения, а също страдат от по-голяма болка. Всичко това сочи, че хиперчувствителните вериги неврони, отговарящи за разпознаването на умората, играят важна роля в появата на повишената уморяемост, характерна за такива хора“, пояснява Роланд Стод от университета на Флорида в Гейнсвил (САЩ).
Стод и колегите му стигнали до този извод, наблюдавайки състоянието и здравето на носители на синдрома и на здрави хора, занимаващи се с серия физически упражнения. Учените на първо място се интересували какво се е случило в мускулите им с натрупването на млечна киселина, главен индикатор за умора и причина за болка в мускулите, как на нейната поява реагира организмът като цяло и нервната система в частност.
Тези наблюдения им помогнали да изяснят, че молекулите млечна киселина и АТФ, своеобразни „енерговалути“ на организма, взаимодействат и активират специфична група нервни клетки в мускулите, която очевидно отговаря за предаването на сигнала на умора в гръбначния и главния мозък.
Нарушенията в работата на тази част от нервната система, както смятат авторите на статията, се явява причината, поради която носителите на синдрома толкова бързо се уморяват и постоянно чувстват умора дори при най-малки физически натоварвания.
Стод и колегите му проверили тази хипотеза по находчив начин – те поставили на ръцете на доброволците ръкави от тонометър и ги напомпали до такава степен, че кръвоносната система не можела да извежда „отпаадъците“ от мускулите. Благодарение на това АТФ и млечната киселина бързо се натрупвали в мускулите, което позволило на учените да сравнят чувствителността на нервите на здравите и болните хора към сигналите на умора.
Както показал експериментът, невроните носители на синдрома били около три пъти по-чувствителни към АТФ и млечна киселина, отколкото нервите на здравите хора. Това едновременно потвърдило подозренията им и посочило, че медиците могат да се борят със синдрома на хронична умора, притъпявайки работата на тези кръвни клетки.
В последните години медиците фиксират бърз ръст на броя хора, страдащи от синдром на хронична умора. Повечето от тях страдат от общия набор симптоми, включително чести спазми, безсъние, умора и главоболие. По текущи оценки от синдром на хронична умора страдат около 2-3 милиона души по целия свят.
Причините засега са неизвестни, но много медици са на мнение, че синдромът се развива в резултат на остри вирусни инфекции, които въвеждат организма в състояние на хронично възпаление.
