След дълги спорове руски учени смятат, че са открили разумно обяснение за формирането на загадъчната дупка на сибирския полуостров Ямал.
Според изследователите кратерът се е образувал в резултат на мощно изхвърляне на метан от топящия се вечен мраз.
Въздухът на дъното на кратера съдържа необичайно високи концентрации на този газ – около 9,6%. До този извод учените стигнали в резултат на изследването, проведено на 16 юли 2014 година по време на експедиция. Водещият автор – Андрей Плеханов, съобщава, че обикновено концентрацията на този газ е не повече от 0,000179%.
Хипотезите за произхода на кратера, чийто диаметър е около 30 метра, са били най-различни – такава дълбока дупка, според експертите, може да се образува и от газови взривове, и от падане на метеорит, и дори от извънземна активност. Но Плеханов и екипът му смятат, че историята на формирането на сибирския кратер е доста по-прозаична.
По всяка вероятност тя е свързана с аномалната жега, която била отчетена в летните сезони на 2012 и 2013 година. Температурата тогава се задържала нас средната с цели 5°C. С нарастването ѝ вечният мраз се е топил и е изпускал струи метан, който преди е бил затворен в капан в ледената земя. Изводите на учените са публикувани в статия в сп. Permafrost and Periglacial Processes.
Други изследователи смятат, че вината може да е на глобалното затопляне. Според учени, които не взели участие в експедицията на Плеханов, два топли сезона са недостатъчни да разтопят вечния мраз и да провокират толкова мощно изхвърляне на метан. За последните 20 години ледовете на дълбочина 20 метра са се затоплили приблизително с 2°C, което може да е предизвикало освобождаване на газовете.
Според Плеханов и колегите му такива кратери могат да станат по-разпространено явление в районите на вечния мраз, тъй като регионът постепенно се нагрява все повече и повече. В Сибир големи находища на метан сега се крият в ледовете, формирайки така наречените газови хидрати.
В замразено състояние метанът остава стабилен, но при нагряване вътрешната сила на вечния мраз намалява и той губи способност да задържа газовете в себе си.
Обикновено газовите хидрати залягат на дълбочина не по-малко от 100 метра. Точната дълбочина на сибирския кратер е неизвестна. Когато Плеханов и екипът му се опитали да измерят дълбочината с видеокамера, прикрепена на 50-метрово въже, тя така и не стигнала дъното. Но видеозаписите показват, че дълбочината на водоема, разположен на дъното на кратера, е около 70 метра, съобщава Плеханов.
За да потвърдят своята хипотеза, геолозите ще посетят сибирския кратер още веднъж.
Плеханов разказва също, че наскоро сибирски еленовъди съобщили за откриването на подобен отвор недалеч от ямалския кратер. И макар че неговото наличие още не е потвърдено от учените, те вече се опасяват, че мощните изхвърляния на метан могат да нанесат щети на местната промишленост.
