Южната осцилация, част от която е явлението Ел Ниньо, се явява колебание на температурата на повърхностния слой вода в екваториалната част на Тихия океан.
Южната осцилация силно влияе на климата и често води до сериозни урагани и съпътстващи бедствия.
Наводнението в Перу, предизвикано от Ел Ниньо преди 17 години, е довело дотам ръстът на децата, родени по това време, да се понижи с няколко сантиметра.
„Ръстът на децата, точно както годишните пръстени на дърветата, може да свидетелства за стихийни бедствия в региона“, смята Уилям Чекли от университета Джон Хопкинс в Балтимор, щата Мериленд.
Наводненията унищожават посевите и размиват пътищата, затова вероятно дефицитът на ръста в голяма степен е резултат от недохранване, предизвикано от недостиг на продоволствия, диария от замърсената питейна вода и липсата на достъп до медикаменти и здравеопазване.
Ел Ниньо е циклично природно събитие, протичащо на всеки 2–7 години. Затоплянето на повърхността на Тихия океан носи допълнителни валежи в Америка, които продължават доста дълго. Южната осцилация също предизвиква суша в Австралия и съществено влияе на много други страни.
През 1997–1998 г. влиянието на Ел Ниньо е било особено силно, в резултат на което в крайбрежната зона на Перу (наречена Тумбес) в северозападната част на страната са паднали валежи 16 пъти над нормата. Наводнението отрязало достъпа до пътищата и много селски населени местности са били в изолация няколко месеца.
През 2008 и 2009 година екипът на Чекли посетил 59 селища в този регион и измерил ръста и теглото на повече от 2000 деца на възраст от 7 до 17 години (най-големите от тях по време на катаклизма били на 6 години, а най-малките още не се били появили на бял свят). Екипът използвал архивни спътникови данни и записи за времето, за да изясни кои села са пострадали в резултат на това наводнение.
Преди катаклизма средният ръст на децата в този регион постепенно набирал височина, тъй като растящата икономика позволявала по-добро хранене и общественото здравеопазване се подобрило. Така например всяка година 10-годишните деца били средно с 0,6 сантиметра по-високи, отколкото децата на същата възраст година по-рано.
Но след катаклизъма от 1997 година всичко се обърнало назад. Децата, родени в периода на Ел Ниньо, били средно с 0,3 сантиметра по-ниски, отколкото биха могли да бъдат, ако ръстът им продължел да се повишава. Тези деца, които живеели в най-пострадалите от наводнението селища, били средно с 4 сантиметра по-ниски.
„Това събитие е нанесло съществени щети на региона – пояснява Чекли. – Наводнението е намалило реколтите от такива култури като банани и ориз и е провокирало такива заболявания като диария и малария.“
Ефектът се съхранил и у деца, родени поне три години след наводнението. Екипът на Чекли също открил, че децата, родени след катаклизма, имали и по-малка мускулна маса. Това, според ръководителя на изследването, ще повлияе на тяхната способност за физическа работа, важна в общество, което разчита на селско стопанство и рибарство.
Други изследвания по-рано показали, че задръжката в ръста в детска възраст може да има дълготрайни последствия за физическото и психическото здраве (по-конкретно това повишава риска от хронични заболявания, такива като болести на сърцето).
Чекли подчертава, че резултатите от неговата работа потвърждават необходимостта от създаване на система за предупреждение за бедствия в развиващите се страни, подобряване на защитата от наводнения и организацията на целева помощ за пострадалите села. Активността на Ел Ниньо принципно може да се предскаже от метеоролозите няколко месеца по-рано.
