Престъпниците не стават такива, те се раждат престъпници.
Тази сентенция се е опитал да докаже екип генетици от Европа и САЩ. Те са открили генетични предпоставки, които допринасят извършването на престъпления с различна степен на тежест.
Оказва се, че гените влияят на сложната биохимия на мозъка, карайки човека да престъпва законите.
Учените са открили два гена гена в човешката ДНК, които при наличие на мутация се срещат при престъпниците значително по-често, отколкото при подчиняващите се на законите хора. Това откритие е направено в хода на експеримент.
Учените са провели генетичен анализ на 800 финландци, затворени за насилствени и ненасилствени престъпления. След това резултатите били сравнени с образци на здрави хора на свобода. Оказало се, че вариациите на два гена – MAOA и CDH13, са свързани с крайно агресивно поведение.
„При това не успяхме да установим съществено влияние на един от тези гени върху клетките на затворниците, извършили насилствени престъпления. Това означава, че мутациите на тези гени са специфични именно за насилствените престъпления“, пояснява съавторът на изследването Яри Тиихонен от Каролинския институт в Швеция.
Учените взели под внимание и екологичните фактори, склонността на затворниците към злоупотреба с психоактивни вещества, антиобществени разстройства на личността и жестоко отношение, претърпяно в детството. Но нито един от тези фактори на риска не повлиял на получените резултати.
Тийхонен и и неговите колеги отбелязват, че изследването само посочва два мутантни гена, които най-често се срещат у престъпниците. И все пак, смятат изследователите, в човешката ДНК може да съществуват още редица други вариации на гени, които могат пряко или косвено да оказват негативно влияние на биохимията на мозъка и по този начин да тласкат хората към извършване на престъпления.
Важно е да се отбележи, че характерните мутации на тези два гена са били открити и при здрави хора – техен носител бил всеки пети от доброволците. Вярно било и обратното – у някои затворници, извършили тежки насилствени престъпления, не били открити никакви генни мутации.
„Независимо че съчетаването на мутации в гените MAOA и CDH13 13 пъти превишава вероятността от извършване на насилствено престъпление в сравнение с обичайния генотип, някои доброволци от групата с висок риск нямаха престъпна история“, разказва Тийхонен.
Генът MAOA е свързан с метаболизма на допамина – невромедиатор, който играе определена роля в склонността и способността да се изпитва удоволствие. CDH13 според учените участва в процеса на импулсно управление и е свързан със синдрома на дефицит на внимание и хиперактивност.
Тийхонен смята, че откриването на тези два гена е само върхът на айсберга. Учените са на мнение, че ако мутациите в двата гена оказват най-голямо влияние на агресивното поведение, то в човешката ДНК съществуват и стотици други отговарящи за антисоциалното поведение.
В статия, публикувана в сп. Molecular Psychiatry, изследователите отбелязват: не е маловажно, че работата е провеждана във Финландия – цивилизована страна, където варварските обичаи, които все още се срещат из страните от Третия свят, липсват. Независимо от генетиката хората от обществата в неравностойно положение са по-склонни към извършване на престъпления в сравнение с тези, които са се родили и израснали в добри условия.
Независимо от изводите, авторите на изследването смятат, че резултатите от работата не трябва да повлияят на съдебната система. Това са само наблюдения, които са интересни на генетиците.
