Планетолозите доказаха наличието на топъл океан на Сатурновия спътник Енцелад. Резултатите от изследванията на учените са публикувани в сп. Nature.
Учените се заинтересували от произхода на силициев прах в някои околности на Сатурн. Оказало се, че негов източник е Енцелад. До този извод учените стигнали, като моделирали условията на спътника, довели до образуването на силициеви частици.
В новата работа планетолозите анализирали размерите и химичния състав на частиците, събрани от „Касини“ при поредното сближаване с Енцелад. Радиусите на тези образувания са строго фиксирани – от два до осем нанометра. Това означава, че частиците не са могли да се образуват в резултат на сблъсъци на астероиди на орбитата на Сатурн или с повърхността на Енцелад.
Тогава учените предположили, че частиците силициев пясък са възникнали в резултат на термална активност в подледния океан на Енцелад. Още през 2005 година автоматичната междупланетна станция „Касини“ откри на южния полюс на спътника гейзери, изхвърлящи водна пара и частици лед.
Това позволи на учените да предполагат, че под ледената кора на Енцелад се съдържа воден океан. Впоследствие гравиметричните измервания на спътника потвърдиха хипотезата на учените.
Специалистите смятат, че под слоя лед на дълбочина 30–40 километра е разположен океан с дълбочина до десет километра. В недрата на този водоем има термални източници, които нагряват водата до температура 90 градуса по Целзий. Това е достатъчно (в условията на спътника на Сатурн), за да имат образуваните частици силициев прах нужните размери.
Природата на термалните източници остава загадка за учените. Според тях привличането на Сатурн е недостатъчно за осигуряване на тяхното съществуване, а ядрените реакции в недрата на спътника вероятно отдавна са прекратени.
Остава хипотезата, че термалните източници може да са резултат от приливни сили от други спътници на Сатурн. Независимо че в дълбините на океана е топло, достъпът на слънчева светлина в него е ограничен. Но това не пречи на възможното зараждане и развитие на живот. Както отбелязват учените, на Земята първите организми по-скоро са се развили без достъп на слънчева светлина.
Освен „Касини“ в момента не съществува специален апарат, предназначен за изследване на Енцелад. Учените отбелязват, че създаване на такъв има смисъл. Но по думите им добри условия за зараждане на живот са възможни на Европа – спътник на Юпитер. Газовият гигант и неговият спътник са изследвани от станцията „Галилео“.
НАСА възнамерява да изследва именно Европа, а не Енцелад. Не всички учени са съгласни с този избор, но са единодушни, че полет до спътника на Юпитер ще е значително по-лесен, отколкото до Сатурн.
