Догмите на съвременната наука

„Научните възгледи“ имат голямо влияние поради успеха в много научни области. Науката влияе на нашия живот чрез технологиите и съвременната медицина. Интелектуалният свят е преобразен от огромни научни постижения, обхващащи материалния свят от елементарните частици до милиардите галактики в разширяващата се Вселена.

И все пак – във второто десетилетие на XXI век, когато науката и техниката са в пика си, жънат световен триумф и признание на научните достижения, науката отвътре се раздира от неочаквани проблеми. Повечето учени са сигурни в близкото решаване на тези противоречия с помощта на по-нататъшни изследвания и експерименти. Но други, включително и авторът на тази статия, смятат тези противоречия за признаци на дълбок недъг.

За столетия науката е обрасла с предположения, които с годините са се затвърдили и са станали догми. Без тях науката би била по-добра – по-свободна, по-интересна и дори по-забавна.
Най-голямата научна заблуда от всички е, че науката вече знае отговорите. Някои детайли все още се нуждаят от решение, но по принцип фундаменталните въпроси вече са изгладени.

Съвременната наука лежи върху схващането, че всичко в нашия свят е материално. Че цялата реалност се състои изключително от материя, подчиняваща се на физични и химични закони. Съзнанието се разглежда като продукт на физико-химическата дейност на мозъка. Материята е безсъзнателна.

Еволюцията е безцелна. Бог съществува единствено във вид на идея в човешките умове и следователно – само в човешките глави. Тази гледна точка е много разпространена не защото нейните привърженици подхождат към нея критично. По-скоро обратното. Науката трябва да се отърси от догмите. Тя ще стане съвсем различна, ако се отърве от сковаващите я предубеждения.

Научното кредо

Тук са изредени научните предубеждения, които учените възприемат безусловно.

1. Механизация. Например, кучетата – по-скоро комплексни механизми, отколкото живи същества, преследващи свои цели. Дори хората са машини, роботи с мозък в ролята на генетично програмиран компютър.
2. Цялата материя е безсъзнателна. Нейната структура не е жива, не е субективна и няма гледна точка. Човешкото съзнание е илюзия, произвеждана от материята на мозъка.
3. Общият обем материя и енергия винаги е еднакъв (изключение – Големият взрив, когато материята и енергията внезапно се появили от сингулярност).
4. Законите на природата са неизменни. Те са такива, каквито са били и по-рано. Такива ще останат и в бъдеще.
5. Природата няма цели. Еволюцията не се стреми към някакви резултати.
6. Биологичната наследственост е материална, неин носител е генетичният материал от ДНК и прочие материални структури.
7. Разумът е ограничен от черепната кутия и се явява продукт на активността на мозъка. Когато гледаме дърво, неговото изображение се появява не някъде отвън, а вътре в мозъка.
8. Спомените се съхраняват в материални хранилища и със смъртта изчезват.
9. Необясними феномени от рода на телепатията са илюзорни.
10. Механичната медицина е единствената, която има ефект.

Заедно тези твърдения съставят философията и идеологията на материализма, централна идея на който се явява първичността на материята, а не на съзнанието. Това обучение преобладава от средата на XIX век и до днес се приема като истина.
Във всекидневния живот материализмът е станал начин на живот, посветен изключително на материални интереси – стремеж към натрупване на имущество, богатство и разкош.

Кризата на научния свят

Повече от 200 години материалистите обещават, че науката ще обясни всички термини във физиката и химията. Науката ще докаже, че живите организми са сложни машини, умът е продукт на дейността на мозъка, а природата е безцелна. Философът Карл Попър нарича тази позиция „обещаният материализъм”, защото става дума за обещани от науката открития, които още не са направени. Независимо от всички постижения на науката и техниката материализмът сега стои пред криза, която е била немислима през ХХ век.

Проблемите за първичността на материята или съзнанието досега не са решени. Открити са много детайли, уредите за сканиране на мозъка са се издигнали на качествено ново ниво. Но досега няма преки доказателства, че животът и съзнанието може да се обяснят изключително с физически и химически процеси.

Философът Дейвид Чалмърс излага своята идея за субективната реалност, като я нарича „труден проблем на съзнанието”. Трудността се състои в това, че тя отхвърля механичната терминология. Дори ако материализмът обяснява реакцията на очите и мозъка на червения цвят, „усещането за червено” не се обяснява никак.

В очите на биолозите и психолозите ролята на материализма пада. Ще спасят ли физиците ситуацията? Някои привърженици на материализма наричат себе си физикалисти, подчертавайки надеждите си за успех на съвременната физика. Но степента на доверие към физикалистите се намалява от самата физика поради някои причини.

Първо, много физици настояват, че принципите на квантовата механика не могат да бъдат формулирани, без да се вземе предвид разумът на наблюдателя. Те твърдят, че съзнанието не може да бъде сведено към физиката, доколкото физиката определя съзнанието на физиците.

Второ, най-амбициозните физични теории, такива като теорията на струните и М-теорията, предполагащи наличието на десет или единайсет измерения, извеждат науката в съвършено неизследвани територии. Странно, но Стивън Хокинг в книгата си „Великият дизайн” твърди: „Никой не знае кой стои зад буквата „М” (става дума за М-теорията).” Това може да е и „Господарят”, и „Чудо”, и „Тайна” (англ. Master, Miracle, Mystery). Към това, което Хокинг нарича „моделнозависим реализъм”, може бъдат приложени различни теории в различни ситуации. „Всяка теория може да подразбира своята версия за реалност, но според моделнозависимия реализъм това е приемливо, докато се съгласува с предсказанията на тези теории.”

Теорията на струните и М-теорията все още не могат да се проверят експериментално, така че тяхната ефективност засега се потвърждава от съседни теории много повече, отколкото от експерименти. Тези теории също потвърждават наличието на безкрайно количество паралелни вселени, които никой никога не е виждал.

Трето, с началото на новото столетие стана ясно, че известните материя и енергия са само 4% от Вселената. Останалото се състои от тъмна материя и тъмна енергия. 96% от физическата реалност в пряк смисъл са невидими.

Четвърто, Космологичният принцип твърди, че ние виждаме Вселената такава изключително поради това, че именно в такава вселена може да възникне човекът. Тук се поставят под съмнение фактите, отнасящи се до Големия взрив.

Определил ли е Божият замисъл всички закони и константи в самото начало? За да избегнат намесата на Бога Създател, най-отявлените космолози предпочитат да смятат, че нашата Вселена е един от множество варианти, всеки със свои закони и константи. Което се споделя и от М-теорията. И че ние съществуваме в свят, който просто ни подхожда.

Материализмът предполага просто виждане на света през миналото столетие, но науката на XXI век отдавна е изоставила всичко това. Обещанията на материализма не бяха изпълнени и неговите „активи” се обезцениха от научната хиперинфлация.

Науката съдържа догми, станали табута. Тези вярвания защитават цитаделата на науката, но пречат да се мисли открито.

Rupert Sheldrake, www.wariscrime.com