До неолита хората не различавали синия цвят

Изучаването на начина, по който хората възприемат и назовават цветовете, заедно с изучаването на родствените термини, е едно от най-популярните полета за изучаване на смисъла.

Разкази за рокля, която едни зрители виждат като златисто-бяла, а други – синьо-кафява, повдигна поредната вълна разсъждения на тази тема. Сравнително доскоро – не по-рано от неолитната революция преди около 10 000 години, вероятно никой не е можел да види въпросната рокля като синьо-кафява, тъй като в много езици просто нямало термин за синьо.

Още през 1856 г. Уилям Гладстон, бъдещ премиер на Великобритания, забелязал, че в целия текст на „Одисея“ за нито един обект не е казано, че той е син, а за морето дори се споменава, че е „виненочервено“.

Но това не е съвсем вярно. При описанието на корниза в двореца на цар Алкиной се използва цвят, който сега бихме превели като „тъмносин“. И все пак безспорно сините предмети се споменават в „Одисея“ доста по-рядко от белите или черните и дори по-рядко от червените и жълтите.

Според експерта Гай Дойчер от Radiolab за първи път масовото споменаване на сини неща става в древноегипетската литература, а в ранни текстове на индоевропейски езици, гръцки, древноперсийски или саскрит синьото почти не се среща.

Маите също не са писали нищо за синьото. Това можело и да остане незабелязано, тъй като сини неща сравнително рядко се срещат в природата. Сини са очите, но това е сравнително скорошна мутация, а също някои цветя, небето и водата. Но последните два обекта само ни изглеждат сини.

Съвременното използване на думите, обозначаващи цветове, е започнало през 1969 г. в работата на Берлин и Кай. Обикновено хората, които изучават цветовете, подхождат към това по следния начин: питат доброволци да разделят голяма цветна палитра на отделни части – цветове, или да назоват отделни елементи от тази палитра.

В резултат на почти полувековни изследвания било анализирано голямо количество системи на цветообозначения при различните народи. Учените разделили срещаните от тях думи на две групи – базови и небазови.

В езиците обикновено има от три до шест базови цветови категории. Учените установили също така, че ако в системата има само три базови думи, то най-често това са за бяло, черно и червено, но бялото и черното в тези езици са по-скоро близки до „светло“ и „тъмно“, отколкото до „бяло“ и „черно“.

Ако в езика има повече от три термина, то четвъртият обикновено е жълто, а петият – зелено, и чак след това започва да се отделя синият цвят. Подробно за произхода на тези термини можете да прочетете в типологичния атлас на езиците WALS.

Отделен въпрос е, могат ли носителите на език, където синьото не се явява базов цвят, да го отличат от зеленото. Очевидно да, но това ще им отнеме повече време, отколкото на тези, в чийто език синьото и зеленото са изразени с различни думи.