Досега вероятността за марсианския произход на Тунгуския метеорит се отхвърляше поради наличието на кварц в предполагаемите му отломки. Ново изследване подчертава, че в последните години следи от кварц се откриват и на Марс.
Когато през пролетта на миналата година Андрей Злобин, тогава работещ в Държавния геоложки музей „В. Вернадски“ на Руската академия на науките, заявил, че е открил три фрагмента от Тунгуския метеорит, получил доста резки критики – и в Русия, и в чужбина.
Стъкловидната кора, която не присъства на метеоритите; това, че трите камъка били открити на повърхността, близо до коритото на реката; и накрая – за 25 години, изминали между находките и появата на статията на Злобин в arXiv, никой не си направил труда да направи химичен анализ на камъните – всичко това, дето се казва, леко смущавало. Освен другото Злобиновите образци съдържали кварц – меко казано, много рядко явление за метеоритите, известни днес.
Сега Яна Анфиногенова от Томския държавен университет и колегите ѝ опитали да открият подход към така наречения камък Джон – странна отломка, открита през 1972 година, именно от гледна точка на неговия химичен състав. Едновременно с това учените отбелязали сходство на неговия състав с отломките, разглеждани от Андрей Злобин.
Карта на местата, където били търсени отломки.
© Yana Anfinogenova et al.
В резултат авторите на новото изследване стигат до такъв извод: камъкът, основно от пясък с размери на зърната около 0,5–1,5 см, структурно прилича на образци, намерени на Марс, включително в последните години. Наличието на кварц, макар и да се разминава с характерните за известните марсиански метеорити данни, е напълно съвместимо с данните от марсоходите, сочещи, че на тази планета следи от кварц все пак има.
Челябинският метеорит ръждяса и олекна
Най-голямата отломка от Челябинския метеорит за 4 месеца съхранение в регионалния музей е олекнал с 20 кг. Сега той тежи 654 кг, стана ясно на пресконференция, посветена на първата годишнина от падането на метеорита в Челябинска област.
Зам.-директорът на музея Николай Антипин съобщава пред ИТАР-ТАСС, че се е изпарила водата, с която се е пропил метеоритът на дъното на езерото Чебаркул.
„Първо ние периодично вдигахме капака, който го защитава, за да го подсушим. Според нашите изчисления от метеорита са се изпарили около 20 л течност – казва той. – По същата причина той малко е променил своя вид – покрил се е с ръжда. Затова много посетители се съмняват дали това е метеоритът, показван по телевизията.“
Антипин отбелязва, че експонатът е привлякъл в музея много нови посетители. „През ноември-декември на касите се виеха огромни опашки, особено в почивните дни. Никога преди не съм виждал подобно нещо. Някои хора преди това изобщо не знаеха за съществуването на музея. Благодарение на метеорита те се запознаха с цялата експозиция“, добавя той, цитиран от Vesti.ru.
Метеорит с диаметър около 17 м влиза в земната атмосфера на 15 февруари 2013 г. и се разпада на голямо количество фрагменти. Той става най-голямото небесно тяло, паднало на Земята от времето на Тунгуския метеорит през юни 1908 г.
Това е доста силен аргумент, който малко уравновесява критиката към работата на Злобин. Миналата година Наталия Артемиева от Института по динамика на геосферата към РАН заяви, че метеоритите „нямат стъкловидна кора, не съдържат кварц, за каквото говори Злобин“. Очевидно липсата на достоверни сведения за наличието на кварц в метеорити с марсиански произход не отменя това, че ако на самия Марс има кварц, то рано или късно той може да се окаже и в състава на метеоритите, които идват на Земята оттам.
Но в работата на Анфиногенова и колегите ѝ, уви, няма опити да се изследва „камъка Джон“ с анализ на изотопния му състав. А това би било от голяма полза – изотопният анализ на газовите съставки на метеорита би дал нетипично съотношение на изотопите на аргона, тъй като той почти отсъства в марсианската атмосфера поради слабата гравитация. Това би прояснило ситуацията за твърдите породи.
Още сега със значителен процент вероятност може да се твърди, че изследването ще предизвика сериозна критика – сред всичко останало в сегашно време на Земята са известни множество метеорити с явно марсиански произход, но сред тях няма такива, чийто състав да съвпада с описанията на предполагаемия „камък Джон“.
Очевидно това е проблем за хипотези, който не е съвсем неразрешим – три четвърти от марсианските метеорити се състоят от породи, които почти не са срещани на Марс – сравнително млади (много по-млади от известните части на марсианската повърхност), и като се отчита малката площ на Четвъртата планета, не е ясно откъде на нея се е взел такъв участък, който хем да е бил покрит с млади породи, хем да е останал неизследван от земните апарати.
С изследването на учените можете да се запознаете в arXiv.
