Идеята за панспермията – разпространението на живота в Космоса чрез междупланетното и междузвездното пространство – се обсъжда вече няколко десетилетия.
Едни виждат в нея начин за обяснение на това, че според много модели възникването на живота е изисквало повече време, отколкото съществува Земята, други се опират на нея, за да „оправдаят” възникването на живота в ранните земни, не особено подходящи за това условия.
За основен механизъм на преноса на живот във Вселената се смята метеоритният. Когато метеоритите и астероидите падат на някоя планета, нерядко те изхвърлят в Космоса огромно количество нейни вещества – заедно с живи организми, обитаващи повърхността. После това вещество, плувайки из Космоса, попада на някоя друга планета. Това е „механизмът на преноса”.
Как обаче дори най-издръжливите организми могат да понесат удара, който отнася мястото им за живот в Космоса? Способни ли са те да преживеят суровите условия и космическата радиация? Как такива същества се отнасят към влизането в атмосферата на скорост, меко казано, като на снаряд с последващ удар в повърхността на планетата?
На втория въпрос изследванията на тихоходки и други екстремофили биха дали положителен отговор. А последният и първият в много отношения са свързани – енергията на изхвърлянето в Космоса и влизането в атмосферата е доста близка.
И ето, Дина Пасини и колегите й от университета в Кент (Великобритания) се опитали да разберат какво ще се случи, ако замразени образци на микроводорасли Nannochloropsis oculata се ускорят и ударят някоя повърхност. Учените установили, че до скорост 6,93 км/сек сред водораслите се съхранявали живи особи, способни след размразяване да възобновят жизнената си дейност.
„Както и следваше да се очаква, при увеличаване на скоростта процентът загиващи водорасли расте – описва експериментите Пасини, – но дори при 6,93 км/сек малка част оцелява. Именно такава скорост на удара следва да съответства на метеорит, който се сблъсква с планета от типа на Земята.”
Как стои въпросът с температурата? Ускорените образци се нагряват силно, тъй като скоростта, с която те се врязват, осем пъти превъзхожда типичния артилерийски снаряд. Но в условията на метеорита нагряването ще ги засегне по-малко – там, в атмосферата, от него го защитават ледът и скалата, от които се състои падащото тяло.
Ледът при изпаряване и скалата при разтапяне ще погълнат значителна част от топлината, а топенето на обвивката ще защити вътрешността на „небесния камък” от по-нататъшно нагряване. По такъв начин се предполага, че панспермията, макар да не е потвърдена, определено не е невъзможна.
Дина Пасини казва: „Нашата работа повдига няколко въпроса. Ако открием живот на друга планета, наистина ли това ще бъде чужд живот? И ако не, то кой кого е породил – ние него или той нас? Независимо че засега не можем да отговорим на тези въпроси, те не са толкова преждевременни, колкото може да изглежда.”
Отчет за изследването е представен на Европейската планетологична конференция в Лондон.
Източник: Phys.Org
