При малък късмет през 2013 г. ще видим на небето комета с такава яркост, че ще засенчи всичките си предшественици от миналия век. Кометата ISON, открита от Виталий Невски и Артьом Новичонок, астрономи любители от Русия и Беларус, наистина впечатлява със своите размери.
Учените от Мерилендския университет в Колидж Парк и обсерваторията Лоуел (САЩ) са използвали космическия телескоп SWIFT за изследването на кометата, която ще достигне свята максимална светимост на земното небе в края на ноември т.г.
Според оценките масата на праха, отделян от нея всяка минута, е равна на около 51 тона, а водата – едва 60 кг. Такава разлика е нормална за значителното разстояние на кометата от Слънцето и засега е съвместима с оценката й като устойчиво тяло, което не е склонно към прекалено ранно унищожение под действието на слънчевото излъчване. Именно такова разрушение е главното възможно препятствие на пътя на появата на най-ярката комета на земното небе – много големи тела в миналото не са издържали срещата с нашата звезда и ядрата м буквално са се разсейвали.
Наблюдателните данни от SWIFT позволяват да се предположи, че ядрото на това небесно тяло е с диаметър около 5 км. Движението на кометата към точката на най-голямо сближаване със Слънцето засега продължава според прогнозите.
Ще сияе ли кометата така ярко, както се предполага, когато количеството изхвърляна от нея вода нарасне стотици пъти? Отговорът на този въпрос засега е неизвестен, но както смята астрономът Матю Найт от обсерваторията Лоуел, всичко ще се проясни в близките месеци.
Кометата ISON, заснета от телескопа Swift (долу). С приближаването си до Слънцето светимостта и кометната й опашка ще нараснат многократно.
© NASA/Swift/D. Bodewits, UMCP
Голямата маса на кометата позволява да се направи извод, че това е първото й посещение във вътрешната част на Слънчевата система. Досега кометата очевидно се е намирала в облака на Оорт. След гравитационно взаимодействие (или дори сблъсък) тя се е отправила на дълъг път към Слънцето.
Първата възможност за наблюдение на кометата с невъоръжено око (ако нещата се развият според сметките) ще се предостави на 1 октомври, когато тя ще прелети на 10,8 млн. км от Марс. Почти два месеца по-късно ISON ще се приближи на 1,2 млн. км до Слънцето, тоест на дистанция, сравнима с диаметъра на звездата. В този момент нейната светимост ще достигне максимум, сравняван със светлината на пълната Луна (-13 звездна величина) и има вероятност, че ярката светлина от кометата ще бъде достатъчно интензивна за блокирането на известна част от сиянието на Слънцето.
На 26 декември вечерта кометата ще премине на минимално разстояние от Земята по траектория, водеща към далечните области на Слънчевата система. Предполага се, че тя ще се отправи обратно към облака на Оорт, откъдето се е появила.
По последни оценки, основани на сегашната скорост на загуба на вещество от кометата, в края на пътешествието си към Слънцето тя ще загуби около 10% от масата си, което вероятно няма да я унищожи. А това означава, че пътешествието във вътрешната част на Слънчевата система няма да е последното за нея.
Източник: НАСА
