Ловът на обитаеми планети извън пределите на Слънчевата система стана още по-сложен.
Около 70% от всички звезди в галактиката се явяват червени джуджета, или звезди от спектрален клас М. Оказва се, че тези светила обдухват своите планети със смъртоносни ветрове.
Принципно звездите от М клас са значително по-студени и малки от Слънцето, така че обитаемата им зона се намира доста по-близо.
Вятърът представлява проблем за възникването на живот, или поне такъв, какъвто можем да го видим на Земята. Физикът Офер Коен и екипът му от Харвард-Смитсъниънския център по астрофизика използвали компютърно моделиране въз основа на данните за слънчевия вятър от нашата родителска звезда – непрекъснатия поток заредени частици, които се разнасят из Слънчевата система. Това помогнало да се оцени космическата среда около червените джуджета.
„Струва ни се, че условията там са изключително екстремни – разказва Коен. – Когато планетата се намира близо до звездата, силата на този поток е много, много голяма. Всъщност той дори може да лиши планетата от атмосфера, ако тя не притежава силно магнитно поле или плътна атмосфера.“
За да стане възможно съществуването на течна вода на повърхността на планетата, тя трябва да е разположена на разстояние 14,5–29 милиона километра от родителското червено джудже. За сравнение – безвъздушният Меркурий се намира на около 58 км от Слънцето, а Земята – на около 150 млн. километра.
Червените джуджета са по-магнитноактивни от Слънцето и изпускат повече рентгеново и ултравиолетово лъчение. Тези фактори може да усилят въздействието на непредсказуемото космическо време, а звездните изригвания и бури да допринасят за по-бързата загуба на атмосферата на планетите.
Според моделирането налягането от страна на звездния вятър на планетите в обитаемата зона на червените джуджета ще бъде 10–1000 пъти по-силно от налягането на слънчевите ветрове върху нашата планета.
Независимо че изследването показва безперспективността за живот на планетите, въртящи се около червени джуджета, винаги остава вероятност, че извънземният живот не се нуждае от атмосфера или защитно магнитно поле.
„Смятаме, че животът е възможен и в условия без кислород, и с прекалено голямо количество кислород. Откривали сме бактерии, които предпочитат да живеят в епицентъра на ядрени реактори – те обичат лъчението – казва Коен. – Често животът се намира там, където дори не очакваш да го намериш. Така че не бива да смятаме, че всички живи организми съответстват на нашата представа за тях.“
С научната статия на Коен и колегите му можете да се запознаете в ArXiv.
