Ново изследване на учените от университета на Шефилд помогна да се разкрие тайната, която дълго време обгръща еволюцията на галактиките, и да се разбере повече за това какво може да е бъдещето на Млечния път.
Свръхмасивните черни дупки в центровете на някои галактики се явяват „двигатели“ на масивни потоци молекулярен водород. В резултат голяма част от студения газ се изтласква от галактиките. Тъй като студеният газ е необходим за образуването на нови звезди, това директно сочи за влияние върху еволюцията на галактиките.
Тези изходящи потоци сега се явяват ключов „пункт“ на теоретичните модели на еволюцията на галактиките, но дълго време учените не можеха да отговорят на въпроса по какъв начин те се ускоряват.
Изследването, проведено от учени от Факултета по физика и астрономия в сътрудничество с изследователи от нидерландския Институт по радиоастрономия и Харвардския център по астрофизика за първи път директно сочат, че молекулярните изходящи потоци се ускоряват от енергийните джетове от електрони, които се движат със скорост, близка до светлинната. Тези джетове излизат от централната свръхмасивна черна дупка.
Изследователите с помощта на Very Large telescope на Европейската южна обсерватория в Чили наблюдавали близката галактика IC5063 и изяснили, че молекулярният водород се движи с изключително висока скорост – 1 млн. км в час – в тези места на галактиката, където джетовете оказват влияние на региони с плътен газ.
Това откритие помага на учените по-добре да разберат каква съдба очаква в крайна сметка нашата собствена галактика – Млечния път, която трябва да се сблъска със съседната Андромеда след около 4-5 милиарда години. В резултат на този сблъсък газът ще се концентрира в центъра на системата, подхранвайки свръхмасивната черна дупка, което е възможно да доведе до формирането на джетове, които след това ще изхвърлят останалия газ от галактиката – така, както това се случва в галактиката IC5063.
Резултатите от изследването на учените са публикувани в сп. Nature.
