Невробиологът Дейвид Линдън от университета „Джон Хопкинс“ разказва за бъдещия секс с роботи пред The Wall Street Journal.
Според него след няколко десетилетия в тази област може да бъдат прилагани съвсем други технологии в сравнение с тези, които се използват днес.
„На мнозина тайно им харесва идеята… по някакъв начин да се освободят от стесняващото обстоятелство, че за постигане на най-висша точка на сексуална възбуда се изисква друг човек – обяснява той. – Но те не бива да се заблуждават – последната дума на еротичната техника все още изглежда доста тромаво и има основания (както технически, така и дълбоко хуманитарни) да се съмняваме, че скоро ще преодолеем известните плътски потребности, свързани с най-неотложните ни влечения.“
Представените на пазара секс роботи „умеят да улавят движението на потребителя и неговия глас, като реагират по съответен начин“. Един от моделите, който струва почти 7000 долара, е способен дори да „поддържа примитивен разговор, но не може да движи крайници и е лишен от мимика“.
Тези които „са ограничени в средствата и са чужди на романтиката“, могат да изберат „страшен“ вариант на цена около 1000 долара – „безрък, безкрак и не умеещ да слуша и да говори за друго освен полови актове“. Съществуват и роботи в мъжки облик – тяхната цена е 1500 долара (може да бъде избран с четина или без).
„Секс роботите днес са толкова прости, че всъщност не може да се ползват“, констатира Линдън. Но и мобините телефони от 70-те години не са като получилите повсеместно разпространение смартфони, ще възразят ентусиастите. И все пак дори след десет години роботите едва ли ще бъдат достатъчно привлекателни за пълноценен секс, смята невробиологът, тъй като симулацията на този процес е прекалено сложна от инженерна гледна точка, макар по думите му – и не неизпълнима.
Но има вероятност, че още преди да се появят технически решения, достатъчно напреднали за създаване на правдоподобен секс робот, ще бъде усвоена друга технология – невронната виртуална реалност. Линдън пояснява: „Вместо да се задействат сетивните органи по естествен път, както това би направил секс робот, невронната виртуална реалност ще симулира този опит по пътя на изкуствената активация на нервните клетки.“
Доскоро подобни манипулации с невроните се изпълняваха с имплантирането на електроди. Сега е разработен друг механизъм – с помощта на генното инженерство се създава вирус, избирателно заразяващ нервните клетки, в резултат на което те започват да изработват протеин, който изпуска електричен импулс само при определен вид въздействие – например синя светлина. В резултат на осветяването на кожния участък се поражда усещането, че ви докосват.
„Секс роботът на бъдещето напълно може да бъде реализиран във вид на тънък костюм с вградени светодиоди, обърнати навътре. Чрез Bluetooth той ще се свързва с приложение във вашия телефон“, смята Линдън. По думите му тази схема въз основа на оптогенетиката може да бъде реализирана в близките десетилетия.
