Най-популярните религии днес имат една обща черта – всички те са съсредоточени върху морала. Но невинаги боговете са били загрижени за нравствените качества на човека.
Изследователи историци отдавна си блъскат главите над това, кога и защо в религиите най-важни са станали не ритуалните действия, а поощрението на такива черти като самодисциплина, сдържаност и аскетизъм. Сега ново изследване смята, че ключът към популярността на т.нар. нравоучителни религии се крие в нарастването на благосъстоянието на обществото.
Психологът Никола Бомар от Висшата естествена школа в Париж обяснява, че религията невинаги се е основавала на морала. В първите няколко хиляди години летописна човешка история религиите са били основани на ритуали и колоритни действия.
Ако хората са се нуждаели от дъжд и добра реколта, например, е било необходимо да принесат жертви на боговете. Но между 500 и 300 г. пр.н.е. по цяла Евразия се промъкнали радикални изменения – нови религии възникнали в Гърция, Индия и Китай. Всички те били съсредоточени върху нравственост, самодисциплина и аскетизъм.
В края на краищата тези нови учения (сред които били стоицизъм, будизъм и джайнизъм) и техните приемници (християнство и ислям) се разпространили по цял свят и някои от тях се явяват главни световни религии и до днес.
През 1947 година немският философ Карл Ясперс нарекъл времето на образуване на тези нови религии „осево време“.
Както вече споменахме, изследователите дълго се опитвали да разберат какво именно се е изменило в съзнанието на хората, че да настъпи такъв преход. Бомар и колегите му предлагат доста просто обяснение – хората са забогатели.
Психолозите смятат, че когато хората имат на разположение по-малко ресурси, техен приоритет е да получават награда за това, което правят тук и сега, а не да се замислят за това, което ги чака в задгробния живот. Но когато човек става по-богат, той започва да се замисля за бъдещето и отказва непосредствените ползи за постигане на дългосрочни цели.
След като световните потребности на хората са удовлетворени, те превключват внимание от материалното възнаграждение в сегашно време към духовните награди в отвъдното. Възможно е, щом човечеството е почувствало психологическо придвижване към дългосрочно планиране, да са възникнали нравоучителните религии. Богатството е изменило психологията на хората.
За да проверят тази хипотеза, Бомар и колегите му събрали исторически и археологически данни за различните общества по цяла Евразия в периода на т.нар. осево време и проследили кога и къде са се появили различни нравоучителни религии.
След това учените използвали тези данни, за да построят модел, който предсказвал колко вероятна е появата на нравоучителни религии във всички типове различни общества – големи и малки, богати и бедни, примитивни и политически сложни.
Както се оказало, най-добър предсказател на появата на нравоучителна религия се оказали такива мерки на благосъстоянието като количеството достъпни хранителни калории, горивото и ресурсите за всеки човек в даденото общество. В култури, където хората се задоволявали с по-малко от 20 000 калории дневно, нравоучителни религии не възниквали. Но ако менюто им ставало по-богато, възникването на такъв род учение било доста по-вероятно.
Някои религиозни експерти вече се отнесли скептично към изследването, резултатите от което са публикувани в изданието Current Biology. Те смятат, че екипът на Бомар се е опирал на остарели данни, а появата на морализаторски религии в голяма степен е свързано с разрастването на обществото и появата на сложни политически процеси.
