Учените призовават за създаването на нова дисциплина за менталните заболявания, която да обединява принципите на психиатрията и неврологията.
Американско-британски екип психолози са публикували в сп. Nature манифест на нова наука за психическото здраве. Учените обръщат внимание на разкола между лекуващите лекари и изследователите.
Успоредната работа и противопоставянето между дисциплините води дотам, че специалистите не следят успехите и неуспехите на колегите си и не споделят откритията си.
Успехите в лечението на психическите разстройства се постигат от терапевти и психолози чрез бихейвиорална и когнитивно-бихейвиорална психотерапия, които се състоят от разговорни сеанси и специални упражнения.
Доказателство за успеха на тези методи е така наречената експозиционна терапия, в която всички разновидности на страховете – арахнофобия, аерофобия и т.н. – се лекуват, като постепенно пациентът се сближава с явлението, от което се страхува. Тя се използва за отърсване от обсесивно-компулсивни и посттравматични разстройства.
Същевременно има учени, изследващи същите заболявания от неврологична гледна точка и застъпващи медикаментозно лечение без намесата на психиатри. В резултат на разкола между едните и другите неврологът изписва на болния препарати, въздействащи върху химията на мозъка, а психологът му дава лист хартия и го моли да опише своите емоции.
Проблемът се изостря от това, че двата варианта за лечение могат да бъдат еднакво ефективни, независимо от гигантската разлика между разговорите на кушетката и фармокологичното влияние върху невроните и невротрансмитерите.
В статията се отбелязва, че лекуващите лекари и невроучените „рядко се срещат и работят заедно. Те четат различни списания, почти нищо не знаят за нуждите и откритията си един на друг.
Поради това двете области се развиват успоредно. Невронауката в частност хвърля светлина на това как работят емоциите, паметта, навиците, „но психологическите методи за лечение все още почти не са получили полза от тези изследвания“.
„Културният разрив“ между двете дисциплини е необходимо колкото се може по-бързо да бъде преодолян, пишат изследователите от Масачузетския технологичен институт, Калифорнийския университет в Лос Анджелис и Кеймбридж, представящи едновременно психология, психиатрия и неврология.
Засега психотерапията почти не се подкрепя от данните на когнитивните изследвания. За оздравяването на пациента се съди по неговото поведение, а не по физиологичните изменения в мозъка.
Неврологията на свой ред може не толкова да стане ключ към успеха на психотерапевтичните методи, но и да ги направи значително по-ефективни, както и да покаже в какви случаи психическите разстройства се лекуват само с лекарства.
Изследователите отбелязват, че например биполярното афективно разстройство днес се намира извън областта на психологията, която така и не е изработила ефективни методи за лечение на това заболяване.
„Психологическите методи за лечение на основата на фактически данни се нуждаят от подобрение. Само при половината се наблюдава клинично убедително намаляване на симптомите или пълна ремисия.
Макар в различни изследвания цифрата да варира, средно 60% от пациентите с обсесивно-компулсивен синдром демонстрират значително подобрение след когнитивно-бихейвиорална терапия, но почти 30% от започналите терапия така и не я завършват. Средно при 10% от хората с подобрение по-късно се е получил рецидив“, пишат изследователите.
По думите на учените бързото развитие на невронауката може да доведе до съвсем нови психологически методи за лечение, но противостоянието на двете дисциплини възпрепятства пробива в лечението на разстройствата. Разривът само се увеличава от това, че ученото общество смята психиатрията за псевдонаука с „кушетки и преживяване на квазимистичен опит“.
„Време е да използваме науката за усъвършенстване не само на фармацевтичното, но и на психологическото лечение на хора с психически разстройства. Може да постигнем големи успехи, като се съсредоточим върху проблемите, общи за психологията, психиатрията, невробиологията, когнитивните и социалните науки, информатиката и математиката.
Учените, заети с молекулярни и теоретични проблеми, трябва да си сътрудничат с клиницистите, разработващи и предоставящи психологически методи за лечение. А лекарите на свой ред трябва да бъдат въвлечени в експерименталната наука“, резюмират учените.
Разстройствата на психиката са повече от 15% от бремето на болестите (показател на СЗО, изчислен според годините от живота, загубени поради болести и преждевременна смъртност) в страните от първия свят – най-вече всички видове рак, взети заедно.
При това от бюджетите за здравеопазване в Северна Америка се харчат само 7% за изучаване и лечение на психическите заболявания, а в Евросъюза – 2%, се казва в статията. Голяма част от тези пари получават невроучените и фармацевтите.
Във Великобритания за психологически методи за лечение се отделят по 15% от държавното и частното финансиране. Останалите пари отиват преимуществено за фармацевтичната промишленост. Аналогично е разпределянето на бюджета в Националния институт за психическо здраве в САЩ.
Американският мислител Франсис Фукуяма обръщал внимание на опасността от медикаментозното лечение за психическите разстройства. В своето изследване „Нашето постчовешко бъдеще“ ученият описал как диагнозата ADHD (синдром на дефицит на внимание и хиперактивност) е бил фактически изкуствено конструиран от американското лекарско общество, след което децата, които според думите на изследователя се намират просто в „опашката на нормалното разпределяне на способностите за съсредоточаване и внимание“, започнали да се „лекуват“ с риталин.
Днес в САЩ живеят милиони хора с диагностицирана депресия, смятащи за нормално да се избавят от нея с прозак. Но последствията от фармацевтичното влияние върху нашия мозък досега са неизвестни.
Медикаментозната терапия, пише Фукуяма, изтрива „границата между това, което постигаме сами, и което постигаме с помощта на въздействащи на мозъка химикали“.
