Фразата „ням като риба“ отдавна е престанала да се използва в научните кръгове, тъй като биолозите са установили, че рибите не само „разговарят“ помежду си, но някои от тях дори „повишават глас“.
Но учените от университета на Маями открили за света нова удивителна тайна: оказва се, че не само рибите, но и техните ларви издават звучи. Биолозите записали „песента“ на ларвите в естествената им среда на обитание и в лабораторни условия, след което направили изводи за причините, защо толкова малки същества изобщо повдигат глас.
Изследването е проведено от Ерика Статерман, Клер Пари и Андрю Коф, които решили да проверят свидетелствата на очевидци, че чували мистични звуци, идващи от океана.
В своята работа биолозите изучавали сиви луцианови риби от вида Lutjanus griseus, обитаващи крайбрежието на Флорида. Резултатите са описани в статия, публикувана в сп. Biology Letters.
Зрелите самки от този вид хвърлят хайвер в открития океан върху възглавници от водорасли и ларвите пребивават в този „дом“ до навършване на зрялост. За да наблюдават поколението, учените поставили камера и микрофон във водонепроницаема кутия и я хвърлили в океана, в точката, където поколението се пуска на воля.
За да се убедят, че записваните звуци идват именно от ларвите, Статерман и колегите ѝ взели няколко особи в своята лаборатория, където били поставени в аквариум. Като цяло наблюденията се провеждали в продължение на 30 дни, докато ларвите не съзрели и не напуснали своята люлка от водорасли. Общо били направени 58 записа, 27 от които били дневни, а 31 – нощни.
Анализът на записите показал, че ларвите издават два вида звуци – „почукване“ и „ръмжене“, и двата на честота 200–800 херца, а повечето вокализации – около 70% – звучали нощно време. Интересно е, че първият от тези звуци също се издава и от възрастните особи на вида, докато си общуват помежду си.
Биолозите отбелязват също, че характерът на звуците значително се отличавал в зависимост от това, намират ли се ларвите в океана, или в лабораторния аквариум. В последния случай те издавали повече звуци за единица време и правели по-дълги паузи между своите „песни“. Учените подозират, че тези паузи може да са очакване на отговор, а самите звуци – своеобразна форма на комуникация.
Вероятно вокализацията на ларвите им помага да се социализират в нощни условия, когато не виждат своите събратя. Също така „ръмженето“ много напомня по своята природа викът на дете, което се опитва да привлече вниманието на родителите си.
