Безсмъртието на Даши-Доржо Итигелов озадачи науката

Учените много години се опитват да победят смъртта и търсят как може да стане това. Освен това имат пример на човек, който е успял да я надхитри.

Това е ламата от Бурятия Даши-Доржо Итигелов, който на преклонна възраст изпаднал в транс, бил закопан под земята, прекарал там 75 години, след което бил изровен цял и недокоснат от времето.

Тялото му и досега се съхранява в Иволгинския дацан. Наскоро в Културния център в библиотеката „М. А. Волошина“, в рамките на фестивала на будистката култура в Бурятия се състояла среща с историка, лингвист, антрополог и професор от Руския държавен хуманитарен университет Галина Ершова, която се опитала да разкаже как е възможно това от научна гледна точка.

За живота на Итигелов днес може да се открият достатъчно сведения. Накратко – той е роден през 1852 г. Според една от легендите бил сирак и ратай, на 15-годишна възраст се озовал в Анинския дацан, където учил 23 години. Като много лами се увличал от билките. През 1911 г. Итигелов е избран за XII Пандито Хамбо лама (глава на будистите в Бурятия).

„Съдейки по всичко, той е бил доста строг, силен човек, не е правил никакви компромиси и са го уважавали много. Възхитителен персонаж – коментира Галина Ершова. – Единствения път, когато е напускал Бурятия, е било пътуването му през 1913 година в Петербург.“

Итигелов имал две конкретни задачи при пътуването си. Първата била да осигури присъствието на будистите в Думата, втората – да подготви появата на будистки монаси в армията на местата, където служат будисти.

През 1927-а, на 75-годишнината си, Итигелов се оттеглил от високия си духовен пост и станал обикновен монах. Тогава аскетът започнал да се готви за напускането на този свят – спазвал определен хранителен режим, вземал определени средства… Накрая той заел поза за медитация и поискал да го положат под земята. Имало и подробни записки какво да правят след това с тялото, намиращо се в транс.

Галина Ершова отбелязва, че обикновено занимаващите се с подобни практики аскети се страхуват от момента, в който ще настъпи смъртта, а тялото им ще остане непогребано. В този случай пътят към прехода във вечността, към който се стремят монасите, според тях остава незавършен.

Съответно и Итигелов оставил инструкции как да се следи дали тялото му се намира в нормално състояние и в какъв случай трябва да бъде погребано според обичая. Но тъй като в първите години на съветската власт много лами били репресирани, а храмовете били унищожени, това знание било загубено.

Все пак през 1955 г. все още имало хора, които помнели повелята на монаха. Те отишли през нощта на мястото на неговото погребение, разкопали бумхана, проверили неговата цялост и го закопали обратно. През 1973 година тялото на аскета отново било разкопано и огледано, а след това – пак поставено под земята.

През 2002 година група светски лица, ученици на манастира и лами начело с Хамбо лама Дамба Аюшеев решили да отворят гроба, както било предписано по-рано от Итигелов. Вдигнали саркофага и след ритуални действия пренесли тялото в Иволгинския дацан.

Започнали да го изучават. При натискане на мускулите тъканите се възстановявали, а ставите се сгъвали. Повиканият съдебномедицински експерт дори казал, че няма да дава заключение сам, и тогава извикали комисия. Най-интересният факт било наличието на кръв по одраскания палец на аскета, която се била съсирила. „Ето това не може никога да се случи“, казва Ершова.

Като разбрала за феномена, Ершова намерила средства за пътуване, събрала най-добрите учени (например патологоанатома криминалист Звягин) и тръгнала за Бурятия, за да заснеме филм и да проведе лабораторни изследвания. Хамбо лама Аюшеев предоставил на учените изрязаните нокти, олющена кожа и паднала от главата на монаха коса.

Изследвания от рода на рентген не били допуснати, тъй като не било известно как е влязъл аскетът в това състояние и какво може да го разруши. Белтъчната компонента на тъканите не се разпадала, била идентична на живата. Разпадали се само фосфатните групи, тоест неорганичната част. Били проведени анализи, показващи съдържанието на различни елементи в тъканите. Оказало се, че в тях има много стронций и барий.

Било изяснено също така, че Итигелов специално е приемал бром, за да потисне мозъчната дейност и да премине към изключено състояние на съзнанието.

Докато изследвали тялото, започнал процес на мумификация. „Той беше поставен в стъклен саркофаг – разказва изследователката. – След това, след известно време, този саркофаг се покри с влага. Интерпретацията на околните беше такава, че той подава знаци.“ Ершова смята, че в момента на изхвърлянето на влагата ламата е починал, след като е пребивавал в някакво състояние повече от 75 години.

„Когато е бил под земята, там е имало постоянна температура, около +8 градуса и е било сухо. Това е идеалното състояние, в което е можел да се намира, без да изразходва излишна енергия. Когато са го извадили, е попаднал в други условия – в Бурятия през деня може да бъде 20 градуса над нулата, а нощем – минус 20. Ясно е, че ресурсите (на тялото) са били вече недостатъчни“, предлага своята версия тя.

С какво се обяснява феноменът на ламата? Според една от хипотезите Итигелов е изпаднал в състояние, близко до анабиоза – нещо, което толкова дълго и безуспешно се опитват да постигнат специалистите по крионика. Но потвърждение на тази хипотеза няма, както няма и свидетелства в полза на други обяснения.

След приключване на мероприятието Галина Ершова отговорила на въпросите на STRF.ru:

Как възникна интересът ви към това изследване?

Това е една от темите, с които се занимавам, е произходът на религиозното съзнание и проблемът за смъртта. Затова, когато видях по телевизията информацията, че от земята са извадили монах и той се оказал „по-жив от живите“, беше съвсем естествено да не повярвам.

А след това, когато това се повтори, изясних с телевизията, снимала това, дали е вярно. Казаха ми, че да, журналистите настина били там и видели всичко, но по-подробен материал не ми дадоха. Тогава реших, че това е феномен, който наистина съществува. А ако той съществува, то трябва поне да се убедя, че той е реалност.

Затова започнах да търся пари… И трябваше да го направя бързо, защото разбирах, че не може да продължи дълго. Намерих пари от компанията „Неизвестна планета“. Те финансираха и изследването, и успоредно снимаха филм. Общо взето, така успях да направя всичко навреме.

Главната ми задача беше, ако това е истина, да остане фиксирано описаното явление. Затова, ако сега някой започне да го изучава, то вече няма какво да каже. Всичко това вече започна да се възприема на ниво „бурятски чудеса“ и легенди… Затова беше важно навреме да успея да фиксирам събитието.

Възможно ли е било, след като Даши-Доржо Итигелов е изровен и е фиксирано ставащото, след това да го заровят обратно? Или е започнал някакъв необратим процес?

Да, процесът започна, той трябва да се осмисли. И може би трябваше да се вземе решение той да бъде препогребан. Но и трябва да се отчита, че хората видяха нещо толкова невероятно, че просто така да бъде заровено…

Тоест възникналият огромен научен интерес е повлиял на този процес?

Хамбо лама Дамба Аюшев, за което много го уважавам, веднага след като видял всичко, разбрал, че трябва да се направи научно изследване. Специалистите в тази област са малко, затова той не открил някой, който да се заеме. И затова позволи на мен – само защото вероятно аз съм единственият учен, който искаше да го изясни.

И той разбра, че то трябва да остане фиксирано в науката като научен факт, а не като някаква легенда, с каквито е пълно, но нищо не може да се докаже или опровергае.

Но тялото се съхранява и сега?

Да, то се съхранява и сега. За него е построен специален отделен храм в Иволгински дацан. Изнасят го шест пъти годишно на големи празници, за да могат хората да го видят и да му се поклонят. Но живото му състояние вече го няма.