Около Бетелгейзе – най-близкия до Земята червен свръхгигант, са открити няколко дъги. Те се виждат на нови снимки, получени от космическата обсерватория Хершел. Звездата и дъгообразните й щитове може да се сблъскат с тайнствена прахова „стена” след 5000 години.
Бетелгейзе стои на „рамото” на съзвездието Орион. Тази оранжево-червена звезда може да се види с невъоръжено око в зимното нощно небе над Северното полукълбо нагоре и вляво от трите звезди от пояса на Орион, които няма как да се сбъркат.
Бетелгейзе е над хиляда пъти по-голяма от Слънцето и свети сто хиляди пъти по-ярко. За тази вълнуваща статистика тя плаща висока цена. По-скоро звездата се намира на пътя към превръщането в свръхнова, раздува се и изхвърля значителна част от външните си слоеве.
Новите данни, получени от „Хершел” в инфрачервения далечен диапазон на спектъра, дават представа как звездните ветрове се сблъскват с околната междузвездна среда, създавайки главна ударна вълнà. Бететелгейзе се носи в пространството със скорост 30 км/сек.
Редицата прахови дъги по посока на движението на звездата свидетелстват за бурната история на изхвърления материал.
Близо до звездата вътрешната част на обвивката на този материал демонстрира ярко изразена асиметрична структура. Големите конвективни клетки във външната атмосфера вероятно са довели в миналото до локални изхвърляния на прах на различни етапи от историята на Бетелгейзе.
Далеч от звездата, зад праховите арки, може да се разгледа любопитно линейно образувание. Предишните хипотези обясняваха тази ивица с изхвърлен материал от предишен стадий на звездната еволюция, но анализът на новите изображения говори, че това е или нещо, свързано с магнитното поле на галактиката, или краят на близък междузвезден облак, осветен от Бетелгейзе.
Ако тази ивица е отдалечен обект, то като се вземе предвид движението на Бетелгейзе и дъгата й, както и разстоянието между тях и ивиците, може да се прогнозира, че дъгите ще се сблъскат с нея след 5000 години, а червеният свръхгигант ще се вреже в това загадъчно образувание 12 500 години по-късно.
Източник: Европейска космическа агенция
