Дълбокият сън рискува да стане в близко бъдеще средство за всякакви жизнени случаи. Анабиозата ще се прилага широко в медицината, космонавтиката и дори във всекидневния живот.
Например австралийски фармацевти са изобретили препарат, който да приспива тежко ранените директно на бойното поле. А в същото време НАСА издига идеята за анабиоза за астронавтите.
За повечето хора сънят е само синоним на добрата почивка. Но оказва се, че това приятно разпускащо състояние може да се прилага не само за възстановяване на силите след трудов ден. В описания по-долу случай обаче става дума вече не за съвсем обикновен сън, а по-скоро за „лечебна кома“.
Всъщност комата също е сън, само че принципно психологичен, когато съзнанието се изключва във връзка с някое тежко заболяване. Например при масивна черепно-мозъчна травма, възпаление на мозъка (енцефалит), отравяне на организма, при отказ на бъбреците или черния дроб и т.н. Далеч невинаги лекарите успяват да изведат човек от такава кома.
Но има и случаи, когато същите лекари се стараят да приспят болния за колкото се може по-дълъг срок. При черепно-мозъчни травми или инсулти, например.
Става дума за това, че по време на сън потребността на мозъчните клетки от кислород и хранителни вещества спада поне двойно. А точно това е необходимо в ситуации, когато самото кръвоснабдяване, меко казано, куца.
В практиката са фиксирани макар и редки случаи на изцеление с дълбок сън дори от бяс. Известно е, че когато тази болест се прояви при човека, той всъщност е обречен, тъй като вирусът вече е проникнал в мозъка и е започнал своята разрушителна работа.
Но оказва се, в състояние на изкуствена кома такъв болен може да се ваксинира и имунитетът успява да се справи с унищожаващия вирус на бяса, преди самият вирус да убие пациента.
Наскоро се появи съобщение, че американските специални части са се заинтересували от австралийски препарат, който може да приспи тежко ранени на бойното поле. Те се потапят в нещо подобно на „летаргичен сън“ – със забавено сърцебиене, кръвоснабдяване – и отново понижено потребление на кислород от мозъчните клетки.
В резултат повечето от факторите на травматичния шок – кръвотечение с кръвозагуба, поразяване на вътрешни органи (и особено на мозъка) поради кислороден глад в значителна степен се нивелират.
Не за много дълго, а „терапевтичният прозорец“, по време на който медицинската помощ за такива ранени е ефективна, е общо 10 минути. А под свистенето на куршуми и взривяването на снаряди е трудно такава да се окаже на бойното поле.
В резултат умират около една четвърт от всички тежко ранени, които може да се спасят в болнична обстановка. Но след въвеждане на „сънното лекарство“ този критичен срок се удължава до час, през който боецът може да се евакуира с хеликоптер в лечебно заведение.
Струва си да отбележим, че много „военни лекарства“ рано или късно стават достояние и на цивилната медицина. Като например високоефективното лекарство срещу повръщане метоклопрамид, първоначално изобретение за военните лични аптечки.
То служело на войниците, подлагани на радиация при прилагане на ядрено оръжие, да могат да запазят работоспособност, а не да стават жертви на гаденето, неизбежен спътник на острата лъчева болест. Но сега въпросният препарат се прилага почти във всички медицински специалности.
Така и изобретеното от австралийците лекарство вероятно ще бъде полезно в бързата помощ, за да могат да стигнат живи до болниците жертвите на тежки ПТП, да речем.
Но да не мислим, че сънят намира приложение изключително в медицината. Така например учените от НАСА, разработващи сценарий за полет на човека до Марс, обмислят варианта по-голяма част от многомесечния полет астронавтите да се намират в състояние на анабиоза.
В такъв случай космонавтът ще се намира „между живота и смъртта“, неговите жизнени процеси ще са забавени до минимум. Което на свой ред ще позволи двойно да се съкратят необходимите запаси от продукти и кислород за полета – а това, освен всичко останало, е икономия на десетки милиарди долари за „излетното тегло“ на космическия кораб.
Подробностите на такава „анабиоза“, естествено, са секретно ноу-хау. Но в общи линии това ще бъде хипотермия (снижаване на телесната температура) и прилагане на специални сънотворни препарати. Възможно – подобни по химичен състав на тези вещества, които се изработват в организма на животните, изпадащи в зимен сън.
И така, съвременната наука, изглежда, все по-широко започва да използва съня в най-необичайни моменти. И засега тези иновации, за разлика от много други, се прилагат изключително за хуманни цели – на което можем само да се радваме.
