Съществува ли някъде в Слънчевата система живот? Къде да го търсим?
Търсенето на извънземен живот с променлива интензивност се води едва ли не от сто години. Има дори цяла наука – астробиология, работеща на рамото на биологията, астрономията и геологията. И все така търсенето до днес протича безуспешно.
Днес, когато Свещен Граал в астробиологията е станало търсенето на обитаеми планети край далечни звезди, опитите да се открие живот в Слънчевата система може да изглеждат на някого, ако не безнадеждни, то във всеки случай не и много интересни.
Действително, с настъпването на космическата ера „опознаването на местността” показало, че другите планети в Слънчевата система малко подхождат за живот в тази форма, която ние познаваме. Не само разумен, но дори и най-прост живот все още не е открит нито на Марс, нито на другите обитатели около Слънцето. И все пак някакви шансове остават. Нека да разгледаме къде още в Слънчевата система, освен на Земята, може да се крият живи организми.
Марс
Преди повече от сто и петдесет години знаменитият математик Фридрих Гаус излиза с любопитен проект – да се изсече в сибирската тайга гигантски участък гора във вид на триъгълник, който би илюстрирал теоремата на Питагор. Засят с пшеница, този триъгълник би станал забележим в телескопите за разумни същества, населяващи, по разпространеното тогава мнение, планетата Марс.
Независимо от всички разочарования от последните десетилетия Марс както и преди си остава най-перспективно място за търсене на живот в Слънчевата система – преди всичко заради това, че познаваме тази планета много по-добре от много други тела. Вярно, не става дума за разумни същества.
До не толкова отдавна Марс се смяташе за местообитание на наши братя по разум. Днес повечето учени са на мнение, че на Червената планета няма дори микроорганизми.
© NASA/Hubble Space Telescope
Читателят е в правото си да възрази: нима разнообразните изследвания не са показали, че днес Марс много малко подхожда за живот? На неговата повърхност е прекалено студено, въздухът е разреден и почти не съдържа кислород, а най-главното – на Червената планета е много сухо. А и експериментите, провеждани на повърхността на Марс с „Викинг”-ите, „Спирит”, „Опортюнити” и „Кюриосити” показват отсъствието на каквито и да е признаци на жизнена дейност.
Макар общо взето тези аргументи да са верни, това още не значи, че Марс е необитаем. През 2008 спускаемият апарат „Феникс” на НАСА е заснел под тънкия слой повърхност сублимиращ воден лед – голямо откритие по пътя към намирането на течна вода, която смятаме за ключов компонент на живота.
Буквално преди дни „Кюриосити” също откри съдържание на 2% вода в повърхността на Марс, а това обнадеждава още повече. Друго обещаващо откритие е метанът, който уж беше открит в атмосферата на Червената планета, пък после нещо го загубиха. Метанът може да се отделя като продукт на жизнената дейност на марсианските микроорганизми. Засега чакаме все пак да разберем има ли на Марс метан, или все пак няма.
Извод: Биосферата като такава на Червената планета очевидно отсъства, но в отделни райони на Марс, например на дъното на долината Маринър, в близост до полярните шапки или дори под повърхността на планетата може да съществува някакъв прост живот.
Европа и Калисто
Ето къде има вода в излишък! Второ място в Слънчевата система, където следва да търсим лелеяния живот, са покритите с лед луни на Юпитер – Европа и Калисто.
Колкото до Европа, то различни косвени данни недвусмислено сочат наличието на течен океан под леда, чийто обем може да надвишава обема на цялата вода на Земята. Приливните сили от страна на Юпитер нагряват недрата на Европа, което прави условията в хипотетичния й океан подобни на условията на дълбоководните места на Земята.
Европа, спътник на Юпитер. Под ледената кора на този спътник, покрит с гъста мрежа пукнатини, се крие океан.
© NASA/JPL/Ted Stryk
Интересно е, че през 2009 г. изследване на Ричард Грийнберг от университета на Аризона показало, че под повърхността на Европа има достатъчно кислород за съществуването не само на микроби, но и на сложни организми. А изследвания от 2011 г. позволили да се предположи, че океанът на Европа общува с повърхността посредством повърхностни езера, което подпомага обмена на вещества и енергия от повърхността.
Калисто е по-голям спътник на Юпитер и доскоро се смяташе за съвършено мъртъв свят. После данните от сондата „Галилео” наведоха учените на мисълта за наличието на солен океан под ледената му кора.
Извод: Необходими са нови изследвания на спътниците на Юпитер. Днес всички спорове за съществуването на живот под повърхността на Европа или Калисто приличат на свалянето на кожата на мъртва мечка, тъй като още не е твърдо доказано дори съществуването на океани на тези тела. Ако тях все пак ги има, то вероятно се намират на голяма дълбочина, където цари вечен мрак. Да се доберем до тези светове, да не говорим за тяхното изследване, ще бъде изключително трудно. Очевидно това дело се отлага някъде за далечното бъдеще.
Юпитер
Какво да кажем за самия Юпитер? Газовата планета гигант, лишена от повърхност, се състои почти изцяло от водород и хелий. Условията в горните слоеве на нейната атмосфера са прекалено сурови (-130°С), а по-ниско бушуват силни ветрове и циркулират мощни конвективни потоци. Може ли в такъв свят да съществува живот?
Още Артър Кларк в своята повест „Среща с Медуза” казва, че – да, може. Вярно, това ще бъде живот, който малко прилича на земния. Гигантски същества, подобни на платна и въздушни топки, ще плават в тънкия слой атмосфера, където температурата и налягането са сравними със земните и където кондензират водни пари, амоняк и сложни химични съединения.
Цветните облаци на Юпитер вероятно се състоят от съединения, получени от амоняк и метан под въздействието на ултравиолетовата светлина. Но както показват лабораторни експерименти, при това се образуват и органични съединения.
© NASA
Разбира се, съществуват ли в действителност органични съединения в атмосферата на Юпитер, учените още не знаят с точност. В лабораторни експерименти по моделиране на атмосферата на планетата са получени различни съединения на метана и амоняка, напомнящи по цвят юпитерианските облаци. При това се синтезирали и органични съединения. В реалността такива съединения вероятно бързо ще потъват надълбоко (поради конвекцията), където неизбежно ще се разрушат.
Извод: Наличието на живот в атмосферата на Юпитер (а също на Сатурн и Уран), макар и възможно, е малко вероятно. Като утеха можем да пофантазираме с Кларк и Сейгън и да си представим, че на планетата съществуват едновременно два типа живот – обичайният „воден” и основан на амоняк.
Титан
Титан е най-големият спътник на Сатурн, втори по величина в Слънчевата система и единственият, притежаващ плътна атмосфера (по-плътна от тази на Земята). На повърхността на Титан е пълно с органични съединения, а това означава, че има готов строителен материал за хипотетичен живот. Дори реките, езерата и морето, които действително съществуват на Титан, също се състоят от течни органични вещества – метан и етан.
Единственият проблем е зверският студ. Температурата на повърхността на Титан е -180°С, което ще рече, че водата не може да служи за универсален разтворител за местния живот. Но тази роля е готов да поеме върху себе си течният метан.
Повърхността на Титан. Снимката е направена на 14 януари 2005 година от спускаемия апарат „Хюйгенс” веднага след кацането.
© NASA/JPL/ESA/University of Arizona
Е, много учени смятат, че поради ниските температури и съответно ниската скорост на биохимичните реакции живот на Титан едва ли може да се развие. Буквално в доказателство на отсъствието на биосфера на Титан камерата на спускаемия апарат „Хюйгенс” показа безжизнена равнина, подобна на камениста пустиня.
И все пак, за закуска: през 2010 година два екипа учени съобщиха, че сондата „Касини” е открила необичайно взаимодействие между водорода и ацетилена в атмосферата на Титан. Не говори ли това за процеси на жизнена дейност на особен „криоживот”?
Извод: Теоретично е напълно възможно да си представим същества, в чиито жили тече кръв на основата на течен метан. Ако такъв живот наистина съществува, то той ще преобърне нашите представи за принципите на устройство на живите организми. Засега впрочем всичко това са само мъдри разсъждения.
Енцелад
Още един спътник на Сатурн – Енцелад, който е съвсем мъничък, общо 500 км в диаметър. И все пак това е едно от най-многообещаващите места в Слънчевата система за откриване на извънземен живот. Още повече че течна вода буквално фонтанира от пукнатините в ледената му повърхност.
Гейзерите на Енцелад изглеждат доста впечатляващо на снимки, направени от сондата „Касини”. Спектралният анализ сочи, че освен вода в състава им влизат въглерод, кислород, водород и азот – всички ключови компоненти за поддържане на живи организми.
Водните гейзери, бликащи от пукнатини в ледената кора на Енцелад, се издигат на стотици километри.
© NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute
Ако на Енцелад има достатъчно течна вода, то в хода на еволюцията там биха могли да се развият форми на живот, подобни на земните екстремофили, обитаващи океаните покрай термални източници или в ледовете на Антарктида – в студ и без светлина.
Но още е рано да се говори за наличието на океан под ледената кора на Енцелад – учените засега не могат да се разберат за количеството топлина, изработвана от недрата на спътника. Езера безспорно има, но колко постоянни са те? И стига ли техният обем за поддържането на местен живот?
Извод: От астробиологична гледна точка Енцелад изглежда доста перспективно. Преди всичко, защото това е единственото достоверно известно ни космическо тяло (освен Земята), където има течна вода. Това безспорно е важно условие за съществуването на известни ни форми на живот. Що се касае до изпълнението на останалите условия, тук са необходими по-нататъшни изследвания, чието провеждане следва да бъде на място.
Венера
Преди 50 години в Съветския съюз е заснет отличен за времето си филм „Планетата на бурите” – повествование за изследванията на планетата Венера. Според разпространените представи тази планета е била нещо като Земята във времената на юрския период – влажен и горещ свят, населен с дива растителност и чудовища.
Благодарение на изследванията, изпълнени основно със съветски междупланетни станции през 60-те и 80-те години на миналия век, ние днес знаем колко сурови са условията на Венера. Съдете сами – температура на повърхността 480°С, атмосферно налягане, 90 пъти по-високо от земното, самата атмосфера се състои от въглероден диоксид и практически не съдържа водни пари. Белоснежните облаци, плътно покриващи планетата, се състоят от капчици концентрирана сярна киселина.
Повърхността на Венера. Снимката е получена през 1982 г. от спускаемия апарат „Венера 14”.
© Роскосмос/Don P. Mitchell
Толкова по-удивително е предположението за съществуването на живи организми на повърхността на Венера, което направил руският учен Леонид Ксанфомалити. За първи път той писал за това в далечната 1978 г., в книгата „Планетите, открити отново”. А през 2012 г. представил редица снимки, получени от спускаемите модули „Венера 13” и „Венера 14”, „присъстват някакви обекти, които се появяват и изчезват”. Според мислите на учения това може да са обитатели на Венера, различни от земните форми на живот. Има и други обяснения на данните от космическите апарати, които не прибягват до толкова екзотични теории.
Има и други идеи къде да се търси живот на Венера. Например на височина 55 километра над повърхността на планетата, където налягането и температурата на атмосферата малко или много съответстват на земните.
Могат ли на тези висоти да обитават микроорганизми? Известно е, че в горните слоеве на Венерината атмосфера са открити редица химични вещества, чийто синтез трудно се обяснява с естествени причини, но които биха могли да се синтезират в присъствието на живи организми, подобни на земните. Това, разбира се, нищо не доказва, още повече че ниската влажност и изпаренията на сярната киселина от облаците са сериозно препятствие за дейността на подобни „бактерии”.
Извод: Не трябва да се отнасяме прекалено сериозно към възможността за съществуването на живот на Венера. Той е възможен там, но шансът за това е нищожно малък. Но изучаването на Венера е необходимо. Независимо от пробива в нашите знания за тази планета, още много загадки остават.
Земята
Колкото и да е странно, възможно е първото място, където ще получим потвърждение за съществуването на извънземен живот, да стане собствената ни планета. Става дума на първо място за изследването на метеоритите, които редовно падат на Земята. Днес са известни над 20 000 документирани метеорита и някои от тях съдържат органични вещества.
Мнозина вероятно си спомнят каква шумотевица се вдигна през 1996 г., когато екип учени анонсираха откриването на вкаменели микроорганизми в метеорита ALH 84001, открит през 1984 г. в Антарктида. Този камък има марсиански произход – той е изхвърлен в Космоса преди повече от 3,5 млрд. години в резултат на падането на астероид върху Червената планета. След дълги скитания из Космоса метеоритът паднал на Земята, където го прибрали учените. Ето снимка на загадъчната вкаменелост.
© NASA
Но минало време, а решаващи доказателства за природата и произхода на въпросните вкаменелости така и не били представени. Същото се отнася и за други метеорити с подобни микроструктури.
В тази връзка да не забравяме и за кометите, чиито ядра се състоят основно от вода, но имат в състава си и органични вещества. Кометите може дори да са по-добри преносители на микроорганизми от каменните и железните метеорити.
През 2001 г. в Индия е наблюдавано падането на т.нар. червен дъжд, който първоначално се свързвал с взрив на хипотетичен метеор или малка комета в атмосферата на Земята. Събраните образци също предизвикали голяма шумотевица, изказвали се предположения, че червените телца, оцветили водата, са извънземни клетки. През 2010 година изследователи, работещи с образци от дъжда, показали, че „телцата” растат и се размножават при температура 121°С, което не се наблюдавало при стайна температура. Странно, нали?
Ако някога бъде доказан извънземният произход на някои микроорганизми, това безспорно ще стане сериозен аргумент в полза на панспермията, твърдяща, че „семената” на живота са разпространени в Космоса повсеместно, а животът на Земята е донесен от космическите дълбини. Теорията обаче нищо не ни казва за това къде и как са се зародили семената…
А дотогава търсенето на живот в Слънчевата система ще продължи.
